Дирекция " Държавен военноисторически архив"

31/08/2026

31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин е убит Тодор Александров – български революционер, участник в Балканските войни 1912-1913 г.

„В тая обща война, дето си съперничат по храброст синовете от разни страни на обединена вече и велика България, калява се още повече борческия дух на българина, спояват се с кръв, общи усилия и страдания и без това силните духовни връзки на българите, дето и да живеят те, и се създава едно силно цяло, което никой не ще бъде в състояние да раздели.
Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен.”

София, 31 юли 1918 г.
В. „Обзор“, год. ІІ, бр. 56, С., 4 април 1936 г., с. 1–2

24/08/2026

75 години пазим историята жива!
В поредицата „Настоящи служители“, част от рубриките в социалните медии, посветени на 75 години от основаването на държавните архиви в България, ви представяме екипа Дирекция „ДВИА” с отговорите на кратка анкета.
Калоян Атанасов Стоенчев - Държавен експерт, отдел „Използване на архивните документи и информационни технологии”(ИАДИТ), Дирекция „Държавен военноисторически архив”- гр. Велико Търново.
1. От колко години работите в архивите?
В системата на Държавна агенция „Архиви” постъпих през 2007 година, тогава” Главно управление на архивите”, Дирекция „Централен военен архив”- гр. Велико Търново, в отдел „Застрахователен фонд, реставрация и консервация”, след спечелен конкурс. От тогава до структурната реформа през 2012 година работата и кариерното ми развитие е свързано с този отдел, който бе трансформиран в „Информационни технологии, реставрация и консервация и микрофилмиране”. Последователно съм заемал длъжностите „младши експерт”, „старши експерт”, „началник отдел”. След структурните промени и трансформации през 2012 година бях преназначен в новосформирания отдел „Използване на архивните документи и информационни технологии, където изпълнявам своите задължения вече почти 20 години и до днес.
2. Кой е най-интересния архивен фонд/документ с който сте работили?
Всеки документ, свързан с търсенето по конкретна тема за публикации, изложби, справки по своему е интересен, трудно ми е да определя кой е най-интересния за мен , интересни са първите документи от временното руско управление от 1877-1879 г., Българското опълчение, Българската земска войска и началото насъздаването на документалното наследство на Министерството на отбраната и Българската армия. Документите свързани със Сръбско-българската война, Балканските войни, Първата и Втората световна войни. Не по-малко интересни са и документите от по-новия период след 1944 г. до края на 20-ти век и архивните фондове от времето на БНА.
3. Кое Ви удовлетворява най-много в работата Ви?
Удовлетворението в архивите идва от възможността да се докоснем до автентичната информация от първоизточника, да усетим духа на миналото чрез истински документи и да открием скрити или забравени исторически истини. Контакта със стари ръкописи, снимки и писма създава усещане за пряка връзка с епохата и хората от миналото. Усещането, че миналото е опазено от забрава и че се грижим за наследството на идните поколения. В архивите най-много е вълнуващо усещането за досег с истинския живот от миналото – лични писма, истории, ръкописите и малките човешки детайли, които разкриват душата на епохата и неподправените факти. Документи, които опровергават или доразвиват официална пропаганда и митове.Удовлетворен съм когато помагаме на гражданите, или потребителите да открият информация за свои близки, или роднини.
4. Споделете Ваш интересен спомен от архивите.
През годините имам най – различни случки спомени и емоции от минали събития-различни професионални празници, събития, чествания, банкети и др. Тук срещнах истински колеги и приятели, с които си помагаме, споделяме и преживяваме трудни и радостни моменти. Хубавото е, че с времето остават добрите спомени, а лошите се стремя да игнорирам и да ги „прехвърлям зад борда”.
5. Споделете нещо за себе си, което колегите Ви не знаят за Вас?
Аз съм открит човек и като се замисля на работното място прекарваме всеки ден по 8 часа-това е немалко и няма как да не се опознаем за толкова много време. Мисля, че няма нещо, което колегите ми да не знаят за мен. През свободното си време обичам да чета, да гледам филми, да излизам на срещи с близки и приятели, да бъда навън сред природата, да правим излети и разходки по различни туристически маршрути с моето семейство, различни дребни ремонтни дейности по вилата през уикендите също ми доставят удоволствие, винаги под звуците на хубава българска музика, която ме зарежда позитивно.

21/08/2026

‼️ Уважаеми потребители на архивна информация,
Уведомяваме ви, че във връзка с провеждане на методическо обучение на членове на ПДЕК от Военно-окръжните прокуратури и Военно-апелативна прокуратура - София, читалнята на Дирекция “ДВИА” няма да работи с потребители на 17 и 18 септември 2026 г.

21/08/2026

75 години пазим историята жива!
В поредицата „Настоящи служители“, част от рубриките в социалните медии, посветени на 75 години от основаването на държавните архиви в България, ви представяме екипа Дирекция „ДВИА” с отговорите на кратка анкета.

Детелина Стоянова Пенчева – държавен експерт в отдел „Формиране, съхранение и опазване на архивните фондове“
1. От колко години работите в архивите?
Започнах работа в Централен военен архив на 15.09.1999 г. и така вече 27 години.
Родена съм на 05.04.1972 г. в гр. Русе. Завършила съм ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност „История“със следдипломна квалификация „Архивистика”. Любовта ме задържа във Велико Търново, семейна съм и имам две прекрасни дъщери.
2. Кой е най-интересния архивен фонд/документ с който сте работили?
Трудно мога да избера един от всичките фондове, съхранявани в ДВИА и да го нарека най-интересен. В зависимост от темата на проучването всеки фонд може да бъде интересен и да съдържа важна информация. Това е и причината за големия интерес на изследователите към нашия архив, и на изключително голямото разнообразие на темите, по които се правят проучвания в ДВИА. Лично за мен може би най-интересния документ, на който съм попадала е една фотография на панахида пред паметника на полковник Каварналиев. В съхранявания в дирекцията албум със снимки от живота на 34-и пехотен Троянски полк през 1915-1917 г., при проучване на друга тема, попаднах на снимка с панахидата при новопостроения от 9-а дивизия паметник на полковник Каварналиев, който загива между Валандово и Дойран при настъплението на гръцките войски през юни 1913 г. Паметникът е взривен през 1966 г. от бившата югославска власт и не се знаеше как е изглеждал. През 2016 г., по случай 100 години от събитията, имах щастието да посетя места – свидетели на славните победи на българската армия. След многократни опити, през 2019 г. паметникът беше възстановен и повторно открит.
3. Кое Ви удовлетворява най-много в работата Ви като архивист?
Удовлетворена съм от чувството, че допринасям за запазването и предаването за бъдещите поколения на документалното богатство на военната ни история. През годините на работата си в ДВИА през ръцете ми са преминали стотици проучвания по различни теми. Удовлетворението е изключително голямо, когато от морето от документи намериш конкретния - нужен. Шегувам се, че ние сме като археолозите, всеки ден откриваме „съкровища“.
4. Сподели Ваш интересен спомен от архивите?
Дългите години на работа в архива ме срещнаха с много хора, които оставиха отпечатък в мен. Връщайки се назад във времето, често с колегите си спомняме за празниците и общите ни пътувания, които са оставили много спомени във всеки един от нас.
5. Споделете нещо за себе си, което колегите Ви не знаят за Вас?
За толкова години работа в ДВИА едва ли има нещо, което колегите ми не знаят за мен. Всички знаят, че обичам да пътешествам до близки и далечни страни, както и до различни кътчета на България. Обичам да чета, киноман съм и рисувам в свободното си време.

19/08/2026

19 август – международен ден на фотографията
Историята се пише не само със слово, но и с образи. Значението на т.нар. нагледни материали, в т. ч. фотографиите, винаги е било безспорно. Доказано е, че по-трайно се запазват в паметта на човека онези знания и факти, които са онагледени.
Стойността на фотографските снимки като исторически извори се определя изцяло от точната информация, която получаваме от тях за времето, в което са създадени. Тяхното предназначение не се изчерпва сdмо със стойността им като исторически извори. Те са ценен източник на информация за времето, в което са създадени и имат решаващо значение за изхода на определени исторически събития.
В Дирекция „ДВИА” се съхраняват архивни документи, отразяващи значението на фотографията във въздушното разузнаване, осъществявано с т. нар. аерофотография, чиито снимки се отличават с точност, актуалност, подробност, достоверност и прегледност на изображението към момента на снимката.
Основната цел и предназначение на фотографията при въздушното разузнаване е разкриване на неприятелските позиции и превръщането им в цел за бомбардиране и артилерийски обстрел. От друга страна въздушното фоторазузнаване дава възможност да бъдат оценени и собствените позиции, да се открият слабостите с цел прикриване от неприятеля.
Представените документи са част от статията на колегата Мария Димоларева „Използване и значение на фотографията при въздушното разузнаване през 1917 г. на Македонския фронт”, публикувана в Сборник с материали от Национална научна конференция „Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г.”, 6-7 декември 2017 г., Кюстендил

08/08/2026

И днес на поста си!

Честит международен ден на котката от любимеца на Дирекция “ДВИА” 🐈‍⬛

02/08/2026

Илинден е!
Снимка на участници в празника "Илинден" в Петропавловския манастир край Търново. [2 авг.] 1933 г.
ДВИА, фонд 42м, опис 1, а.е. 45, л. 9

31/07/2026

На 30 юли 2026 г. председателят и членове на Binocular History Society – най-голямата и авторитетна организация на колекционерите на бинокли и оптика в света и техните български домакини Мирослав Маринов и Борислав Събев, членове на Асоциацията и част от българската общност на любителите – колекционери на оптична техника и средства, посетиха читалнята на Дирекция „ДВИА“. При посещението екипа от Асоциацията проучи архивни документи, отразяващи доставките и използването на оптични средства в Българската армия. Членовете на Асоциацията са сред най-изявените изследователи на тази специфична материя и извършват проучвания в архивните институции в цял свят. Особен интерес предизвика у тях възможността да работят с читателските апарати - „ветерани“ с оптика на ZEISS.

30/07/2026

75 години пазим историята жива!
В поредицата „Настоящи служители“, част от рубриките в социалните медии, посветени на 75 години от основаването на държавните архиви в България, ви представяме екипа Дирекция „ДВИА” с отговорите на кратка анкета.

Днес ще разберем най-малко пет причини г-жа Мария Димоларева да чувства професионално удовлетворение след 26 години работа в архива:
Трите имена, длъжност, отдел:
- Мария Стефанова Димоларева – началник отдел „Използване на архивните документи и информационни технологии“ („ИАДИТ“) в Дирекция „ДВИА“.
1. От колко години работите в архивите?
Започнах работа в ЦВА (Централен военен архив) на 10 май 2000 г. за срок от 2 месеца – по процедурата за подновяване на удостоверенията за ветерани от Втората световна война, но съдбата реши друго и така продължавам да работя в архива вече 26 години. Първоначално бях назначена на длъжност „младши експерт“, а след това последователно по йерархичната стълба до длъжност „началник отдел“, която изпълнявам от средата на 2019 г. до днес.
2. Кой е най-интересния архивен фонд/ документ, с който сте работили?
- Много субективно и въпрос на лично усещане е когато трябва да се определи един документ за „интересен“. През годините пред очите ми са минали хиляди документи и в зависимост от конкретното търсене е трябвало да преценявам доколко „интересен“ ще бъде даден документ за изложба, публикация, читател в читалнята или за справка на потребител. Лично аз с особено вълнение, възхищение и преклонение работя с документите, отразяващи войните за национално обединение на България и подвизите на българските войници по бойните поля. В архива се съхраняват две уникални заповеди, изписани със златно мастило за героични прояви на български воини през Балканската война 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1915 – 1918 г.
3. Кое Ви удовлетворява най-много в работата Ви като архивист?
- От 1 юни 2000 г. до 2019 г. работата ми в ДВИА основно беше свързана с обслужване на читателите в читалнята на архива. Този период има специално място в моето сърце и е особено удовлетворяващ за мен като архивист. В читалнята на ДВИА стана изграждането ми като професионалист в областта на военната архивистика, а това в най-голяма степен дължа на изключителната г-жа Елисавета Димитрова, която ме научи на основите и тънкостите в занаята, на г-жа Веселка Димова и г-н Иван Коев (Светла му памет), които ме насочваха и подкрепяха в професията. Удовлетворение за мен е когато видиш сълзи в очите на възрастен човек, открил сведения за свой близък, загинал през войните или когато си помогнал на млад учен в неговите търсения по конкретна тема. Удовлетворение е когато си полезен на обществото и като се обърнеш и погледнеш назад виждаш не „потребители на архивна информация“, а приятели, съмишленици и хора, на които си дал нещо от себе си.
4. Споделете Ваш интересен спомен от архивите?
- През всички тези години са се натрупали много спомени, емоции и преживявания. Радвам се, че в архива намерих истински приятели и добри колеги, с които всеки ден преживяваме нови емоции и създаваме спомени. Имам незабравими спомени от различни празници, които пазя дълбоко в себе си.
5. Споделете нещо, което колегите Ви не знаят за Вас?
- За толкова много години се съмнявам, че има нещо, което колегите не знаят за мен. Аз съм изключително открита и споделям почти всичко за себе си. Всички знаят, че обичам да чета и пътешествам, както и че не ми се отдава да отглеждам стайни цветя.