17/10/2026
Как да си татуираме злокачествено заболяване?
Татуировките са култура. Каква точно е спорен въпрос, но в наши дни са много повече мода и в голяма степен се дължат отново на съществуването на онзи психологически момент свързан с придобиването на индивидуалност. Тази цел обаче със следването на модни правила, гонени от всички не може се постигне, а резултатът е по-скоро е шаблонна масовост. Но важният втъпрос е какво може да донесе на здравето? Всички знаят за инфекциите, които могат да бъдат придобити по време на процеса. Кожата е защитник на тялото ни от външни въздействия и дупченето ѝ е буквално пробив в системата. Над 35% от пигментите съдържат бактерии, които могат да предизвикат инфекция според проучване, но риска от курс с антибиотици не изглежда голям. Какво бихте казали за рак, обаче?
Датско проучване от преди няколко години показва, че татуирането при равни други обстоятелства увеличава вероятността от развиване на всички видове рак до 162%, а ако татуировките покриват повърхност по-голяма от длан се стига до числото 237%! През 2024 години се появиха резултати от проучване върху определен тип рак на кръвта. Откриха дори механизма на заболяването. При татуировка част от пигментите от изкуствен произход попадат в лимфните възли за анализ. Там В клетките на имунната система трябва да разпознават всевъзможни врагове и да изработват реакции срещу тях. Природата обаче, няма никаква идея, че ще ни хрумне да се поукрасим с помощта на изкуствени бои и не може да открие подходящи средства да ги елиминира, разбирайки че нямат място в тялото ни ( и само ако ние също можехме да разберем колко много модни неща изобщо не трябва да припарват до тялото ни по никакъв начин). Тогава при цялото това усилие и вероятно под някакво химическо въздействие от страна на боите, мутират точно В клетките, превръщайки се в ракови клетки и носещи смразяващата диагноза В клетъчен лимфом...
Има и друго въздействие върху здравето, за което сезнае малко. При татуирането пигментните частици попадат в дермата, където макрофагите - клетки на вродения имунитет - ги разпознават като антигени и ги поглъщат чрез процес, наречен фагоцитоза. Проблемът е, че повечето пигментни частици не могат да бъдат разградени от клетката, въпреки специализацията ѝ - тя просто е създадена да се бори с жива, а не с неорганична материя. Когато макрофагът загине, пигментът се освобождава и бива погълнат от друг макрофаг, което допринася за трайното запазване на татуировката, като с годините леко я размива. Така всеки миг милиони макрофаги са заети със задача, която не могат да изпълнят и в крайна сметка се включва резервът и адаптационните механизми на имунната система. Това е енергоемък процес и в крайна сметка може да се докаже, че или губим енергия, или понижаваме имунните си сили...
Идеята, че тялото ни е храм и грижата ни към него говори за нашето собствено ниво на съзнание е леко остаряла. Днес търсим индивидуалност по всевъзможни масови начини, превръщайки се в клонинги с "индивидуалност". Съвремието дава възможност за увеличаване на дълголетието и младостта, но плажът ще бъде предател на всички с татуировки, защото запознатите ще знаят кога са се поставяли трайбъли, кога ирузими и кога “акварел”. (Впрочем носителите на интелект и здрав разум така силно намаляват, че постигането им би бил най-краткия път към мечтаната уникалност.) Ще завърша разказа за грозящите ни беди с една история с намигване от преди много години, когато героят на книгата ми за отглеждане на дете беше още малък и за първи път се сблъска с това изкуство и неговите платна. Беше летен ден преди 19 години, в който за пореден път се забавлявахме на плажа с моя три годишен син. Макар че често прекарвахме там по няколко часа, заради близостта ни с морето, детето с известно закъснение забеляза съществуването на татусите.
- Тате, тези какички защо са си нарисували картинки на гърба?
Отговорите към дете на тази възраст изискват краткост и пределна яснота, които съчетах в две изречения така:
- Защото са глупави, моето момче. Мислят, че не са достатъчно хубави и затова се украсяват допълнително!
След час вече си тръгвахме, когато пред сина ми застана един около 120 килограмов мускулест тип, обсипан в татуировки по всички видими части на тялото. Детето го зяпна с интерес и с още по-голяма възбуда обобщи, пред смаяния му поглед:
- Тате, тате, виж този батко, колко е глупав! Целият се е нарисувал!
P.S. Moля засегнатите да се сетят, че не ги познавам и нямам причина да ги обиждам, а просто излагам фактите. Не съм се напивал до несвяст, не съм пушил, не съм употребявал нарктоци, газове и други подобни. Сигурно съм старомоден! 16.10.2025.
P.S. II Когато публикувах тази редове преди година, получих огромно количество хейт в коментари. Авторите бяха най-вече професионални татуисти или техни верни клиенти. Написаните от мен факти, могат да бъдат проверени. Коментарите "Глупости!", Кой си ти?" и т.н. не променят фактите и специално онзи, че някой е взел необмислено решение, което може да му навреди или да навреди на други. Ще добавя в коментар друга публикация от този ден, обясняваща мъдростта надецата, които всеоще не са жертва на егото.