30/05/2026
ГЕВЕЗЕНОТО БУЛО ОТ СЕЛО БЪЛГАРИ – изящество, вплетено в бодове
В село Българи разказват една стара история. Говори се, че някога момите отишли да учат в съседното село Граматиково и повече не се върнали. Граматичени се влюбвали в тяхната хубост, а най-вече в изящните им гевезени брадета, които сияели като истинско украшение върху главите им.
Гевезеното було, наричано още браде, е късен тип странджанска забрадка, носена през 30-те и 40-те години на ХХ век единствено в село Българи. То е част от празничната премяна от новата мода на рупската носия с гахтаносан (гайтаносан) гунель (сукман) и се носи от главените (омъжените) жени по празници. Ресните придават още по-голяма изящност, като старите хора вярвали, че при движението им са гонели уроки и зли сили.
Тъмните брадета били за празнични дни, светлите – за делник. По-заможните жени украсявали главите си с „писани“ брадета, а момите носели бели дюльбени с пулета и цанцаке. Възрастните жени се забраждали в черно.
Под булото първо се слага “капа” - домашно оплетена мрежичка с ластик, в която се слага цялата коса. В миналото е имало и подбрадник от дебел конец, носен е често от нестинарките, за да не пада забрадката. Тази капа прави контра на забрадката да не се свлича назад и допълнително се закопчава с игла.
Подобни бродирани забрадки се срещат и в други краища на България, но гевезеното було от Българи има своята тайна.
За нея ми разказа Ирина Митрева от село Българи:
“Основата е черна и някога са я боядисвали с боя, наречена гевез. Днес тази боя вече не се намира. След боядисването платът придобивал особен зеленикав отблясък на слънчева светлина.”
Тъкмо тази загадъчна игра на цветовете прави гевезеното було толкова разпознаваемо и неповторимо.
Наскоро приех предизвикателството да избродирам гевезена забрадка на @Яни Ангелов, използвайки мотив от оригинално везано браде от село Българи, съхранено в колекцията на @Георги Илиев.
Бод след бод пред мен оживяваше един свят на удивителна хармония, плавни извивки и неподражаемо странджанско изящество. С всяка нишка усещах как докосвам уменията и търпението на жените, които преди десетилетия са създавали тези малки шедьоври.
Резултатът ми донесе истинска радост и затова днес го споделям с вас – като поклон към майсторството на странджанката и към красотата, която времето не е успяло да заличи. ❤️🧵🌿
БЪЛГАРИ – сърцето на нестинарска Странджа
Сгушено сред вековни букови и дъбови гори с гъст подлес от зеленика, село Българи е едно от най-старите и най-емблематични селища в Странджа. В непосредствена близост се намира най-старият български резерват – „Силкосия“, съхранил уникалната природа на планината.
За първи път селото се споменава в документ от 1454 г., което го нарежда сред най-старите странджански села. До 1934 г. то носи името Вулгари (Вургари), а днес е известно като едно от последните четири нестинарски села в България.
Северно от селото се издигат останките на древната крепост Ургури. Тя е съществувала още от тракийско време, а през Средновековието в нея е бил разположен прабългарски военен гарнизон. Според местните предания именно от тези „българи“ идва и името на селото.
Преди около 300–350 години Българи се е намирало в местността Припур, край коритото на река Велека. Заради честите мъгли, слани, влагата и болестите жителите потърсили по-високо, „проветриво и оцедливо място“ и основали днешното селище.
Историята на Българи е белязана от преселения и изпитания.
След Руско-турската война от 1828–1829 г. много жители се изселват към Южна Русия, а част от завърналите се по-късно получават прякора „русийковци“.
Второто по-значително изселване станало след Берлинския договор (1878 г.), според който Хасекията отново преминавала в пределите на Турция.
Половината от семействата в Българи се изселили в свободна България, като се настанили поетапно в новообразуваното крайморско селце Приморско (Кюприя).
След Първата световна война жители на Българи основават и село Лисово / днешенИзгрев/.
При потушаването на Илинденско-Преображенското възстание през 1903 г. Вургари е опожарено и разграбено – всички 120 къщи пострадват, а половината са изгорени. Въпреки това селото оцелява и след Балканската война през 1913 г. окончателно влиза в пределите на България.
Към края на XIX век Българи остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Благодарение на своята привързаност към традициите и вярата местните успяват да съхранят българския дух сред силно гръцко културно влияние.
Духовен център на селото е църквата „Св. св. Константин и Елена“, построена през втората половина на XIX век. Опожарена през 1903 г., тя е възстановена през 1910 г. и днес е паметник на културата. Около селото като невидим защитен кръг са разположени параклисите „Св. Костадин“, „Св. Елена“, „Св. Илия“, „Св. Богородица“ и „Св. Троица“, които и днес пазят духовното пространство на Българи.
Най-голямата слава на селото обаче е нестинарството. В нощта срещу 4 юни, под звуците на гайда и свещения тъпан, нестинарите влизат боси в жаравата – обичай, който се пази от дълбока древност и превръща Българи в жив символ на Странджа.
Българи не е просто село. То е памет за древни траки, прабългари и нестинари, място, където историята, вярата и традицията продължават да живеят и днес. 🇧🇬🔥👣
Източници: svetimesta.com
Информатори: Ирина Митрева и Яни Ангелов
