20/07/2026
Крепост Господня
Илия вървеше по пътя назад към Самара. Нозете му потъваха в прахта на три години и половина суша над Израил. Толкова време мина от как премина на отсрещния бряг на Йордан и потърси убежище при тия, що оскверниха земята му. Но Бог се грижи за своите войни. Понякога заставя врага да им бъде пръв помощник, защото Той е Един за всички. Само цар Ахав и царица Иезавел не разбираха това.
Много беди донесе на израилтяните финикийската принцеса. Бяха изминали четиристотин лета от как Мойсей сключи Завет с Бог Яхве и ето, вместо вярата да укрепва в сърцата на юдеите, вместо да зарадва и други народи, тя отпадаше все повече. „Погрижиха” се за това държавните мъже на Израил. Бащата на Ахав тънеше в разврат и беззаконие, а ето - синът не пада по-далеч от корена. Една след друга потъпкваше божиите заповеди: Върна двете златни телета като символ на Яхве; подмени ритуалните свещници, издигна капище на жестокия бог Ваал, в чиито огнени ръце пищяха невръстни деца – жертва на езическото безчестие; прогони и изби пророците на Вездесъщия сътворител на всичко живо; опълчи се на Отца си, създателя на Адам и оправда деянията си с лъжи и сквернословия. А най вече пристъпи закона на дедите, който забраняваше на израилския престол да стои жена от чужда кръв.
Илия вървеше решително напред, а бялата му, израсла през годините на скиталчеството брада, се вееше на сухия вятър. Попуканите му устни кървяха, но дали жажда ги изгаряше или мъка? Настръхналите му вежди все повече се въсеха, все едно виждаше пред себе си Ахав, а с всяка крачка умът му повтаряше като заклинание: „Аз съм Господ, Бог твой: да нямаш други богове освен Мене! Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи!” Такава беше длъжността на пророците – когато царете забравят за Бога, те да им го припомнят, да следят за добруването на хората и за спазването на Завета, да бъдат очите и словото на Яхве.
Нямаше какво да съзерцава около себе си Илия. Вятърът търкаляше изсъхнали трънливи храсти по почернялата снага на страната му и връщаше пророка назад във времето, когато пак вървеше по този път, но към Финикия. Тогава тя още раждаше, а реките течеха бистри и пълноводни.
Когато човек носи Бога в сърцето си, за него няма прегради. Прие го финикийската вдовица, даде му подслон и хляб, а той помогна на чедото й да оздравее. Проста и бедна жена беше, но разпозна у него крепостта Господня. А израилският цар не го послуша. Заболя го от истината, която му каза, като го гледаше право в очите: „Заради греховете ти от днес няма да има ни дъжд, ни роса, докато аз не помоля Господа за това!” Разлюти се царицата и прати хора подир Илия да го убият.
Спря за миг и сложи длан над очите си. Някъде там, пред него беше Самара. Вече стъпваше на своя земя. Цар Ахав го търсеше четвърта година и ето, сега той сам идваше при него.
Тогава, по Божи промисъл, пророкът се упъти към потока Хорат, който се влива в река Йордан. Там, далече от хорски очи, спаси живота си. Дали Авдий, добър и благочестив царски служител, дали враните, но някой се грижеше да не му липсва храна. И в своето отшелничество, като разбираше, че Оня, Който го е пратил, няма да го изостави, често си спомняше за странния сън на баща си.
Илия беше родом от град Тезвия. Предците му бяха свещеници от Аароновото племе. Баща му имал странен сън. Притеснен, го споделил със светите отци. Видял детето си цялото в пламъци. За него се грижели мъже с благи лица – повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. А младенецът ги гледа с големите си умни очи и под ръцете им расте здрав и силен. Най-старият, като изслушал разказа, казал мъдро на разтревожения баща: „Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън. Името Илия значи Крепост Господня.”
Така, потънал в размисли, крачейки в горещата пепел, не усети кога наближи царска свита. Бързо разпозна благородния Авдий. Сто верни служители на Бог Яхве беше спасил от гнева на царицата този смел мъж. Крил ги в далечни пещери, носил им храна и вода, но спастрил живота им в Името Божие. Беше тръгнал по царска заповед да търси долина с потоци за паша на царските коне. Самара съхнеше и загиваше под жестоките лъчи на слънцето и на неговия бог Ваал.
Като видя преследвания Илия, Авдий с уплаха го погледна. От три години и шест месеца го търсеха по заповед на Иезавел, а той сам насреща й вървеше.
Илия погледна слисания мъж в очите и твърдо му рече:
-Извести на царя за моето пристигане!
-По всички страни те търси царят и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият – отговори му той.
И не само го търсеше Ахав, но искаше от управниците клетва, че Илия не е в техните земи. Пророкът успокои Авдий и до вечерта се яви пред царя. Още не прекрачил прага на тронната зала, изпълнен с гняв, той скочи на крака:
- Ти ли си, който смущаваш Израил?
Ахав не очакваше такъв дързък отговор:
-Не аз смущавам Израил – спокойно отговори Илия, но словото му жегна царя, сякаш беше докоснал ръцете на Ваал – а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.
И преди да се опомни от удара, пророкът нареди:
-Заповядай на този народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинния Бог!
Животворяща като Божия дъх беше планината Кармил и името й значеше плодоносна. Затова я избра Илия за място на последния двубой с езическото безчестие. Ако хората бяха изгубили душата си и не различаваха доброто от злото, то делата бяха явни. А кой е истинният Бог, можеше само по делата да се узнае.
И тръгна народът по стръмните склонове и колкото по-високо се изкачваше, толкова по-близо до Бога отиваше. Тук реките течеха бързоструйни, а в клоните птици виеха гнезда. Долу земята чернееше, нарязана от дълбоки процепи, суха и жадна. Горе усоето охлаждаше горещите чела, водата беше благодат за изпръхналите устни. Да, преди повече от три години всичко това го имаше и в долината. Кой носеше този грях, та хора и добитък гинеха? Народът се изкачваше към върховете и се питаше.
Мястото, където множеството спря, беше широка и равна поляна, заобиколена от високи столетници. Покрай нея извиваше поток и се губеше в усоето. Илия излезе напред и се обърна към тълпата, която като видя разрошената му коса и свити вежди, бързо се смълча. Очите му гледаха укорно:
-Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!”
Хората сведоха очи под изгарящия му поглед и парещи думи.
-Аз съм тук едничък от пророците Божии, а Вааловите пророци са 450 – посочи с пръст езическите жреци вдясно от тълпата и сякаш светкавици преминаха между него и тях. – Дайте две телета! – продължи той. – Нека жреците приготвят жертва на Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника.
Хората одобрително кимаха с глави и говореха помежду си: „Нека видим! Нека видим!”
Телетата бързо се намериха, че само тази недокосната от сушата земя можеше да изхранва божиите създания. Пророците на Ваал направиха жертвеник, сложиха отгоре едното и се отдадоха на молитви към своя бог. Простираха ръце към каменната статуя, удряха чела о твърдата земя и викаха: "Ваале, чуй ни! Ваале, чуй ни!” Хората седяха под зелените сенки и търпеливо чакаха чудото.
Илия, приседнал на един камък, гледаше с насмешка тия 450 Ваалови служители как скачат с дългите си роби около жертвеника, размахват смешно ръце и потънали в пот, викат своя каменен бог на помощ.
- Викайте по-високо! – подхвърли им подигравателно той. – Може би вашият бог спи или е зает с нещо.
Така се говореше в преданията за бог Ваал: Върховният бог Ел свикал боговете на пир. Всички се събрали, само Ваал го нямало. Отишли да го дирят в дома му. Викали, викали, едва го събудили. А щом побратимите му едва го събудили, как ли ще го отвикат жреците му? Смятали финикийците и ханаанците, че той е велик бог Слънце, който всеки път, преди сезона на дъждовете, влизал в смъртна схватка с бога на смъртта Мот и го побеждавал. Тогава влагата слизала на земята и Ваал се превръщал в жизнеподател. Но такъв можеше да бъде само Дух Светий, когото Бог Отец изпраща навсякъде и във всичко. Той е Този, Който оживява мъртвото, който твори живота и самият Адам е излязъл изпод мъдрите му ръце, а не Ваал – каменният идол, изразител на едно от Божиите творения – слънцето. Тази вяра носеше в сърцето си Илия и за нея беше изкачил планината Кармил.
Ето, че нощта се спусна и други Божии творения – звездите - занадничаха през високите дъбрави. Уморени от безплодни усилия, пророците се свлякоха върху отъпканата трева. Сега Илия стана и рече:
-Дайте на мене да приготвя мое жертвоприношение!
Предвидил беше отдалеч, че ще му трябват дванадесет камъка, колкото са Израилевите племена, та още по светло ги беше примъкнал на поляната. Изгради от тях жертвеник, защото в името на своя народ се молеше. Около него изкопа плитък ров, закла теле и го сложи върху дървата. После се обърна към хората:
- Идете да донесете вода и я излейте върху жертвата!
До три пъти хората се връщаха на потока, така че с вода се запълни и рова около кладата. И когато всичко беше готово според желанието на пророка, той вдигна очи към небето, а в мрака ръцете му сякаш докосваха звездното небе:
- Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! – гласът му проехтя като гръмотевица, удари се о близките канари и отекна многократно над главите на множеството. – Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обърни към Себе Си сърцата на тия люде!
Не жреците на Ваал предизвикваше Илия, а самия Господ Бог призоваваше да изяви и докаже Себе Си. И сякаш не ехото му отговаряше, а Богът Отец сам изяви словото Си. И народът в почуда видя, че още не заглъхнали думите на пророка, огън падна върху жертвата, та дори водата в окопа запали. От стотици гърди се изтръгна протяжно, пълно с почуда и възхита: ”Ааааа!!!” Хората изпопадаха на земята, удряха чела о твърдата й гръд и славославеха Бог Яхве. И когато те отново се изправиха на крака, погледите им спряха на тези, които четвърта година ги лъжеха с техния бог от дялан камък. Там сочеха и гневните очи на Илия. Втурнаха се срещу жреците на Иезавел, за да отмъстят за неродения плод и изгорялата си земя.
Ахав стоеше безмълвен. От вцепенението го извади спокойният глас на пророка:
- Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът.
После бързо тръгна към върха на планината, за да благодари на своя Бог, задето чу молбата му и не остави народа да страда.
Още не слезли отгоре, над главите на хората се разнесе тътен, после светкавици прорязаха черното небе и дъждът заваля. Второ чудо се случваше тази нощ пред очите им. Подлагаха изсушените си лица на студените капки, скачаха в калните потоци и благославяха Твореца на всичко живо.
Съживи се майката земя. Възродиха се стадата. Изпълни отново коритото си река Йордан. Отпуснаха се душите на хората, но не за дълго. Само царица Йезавел не беше щастлива. Не можеше да прости избиването на нейните жреци. Отново запреследва поддръжниците на старата вяра и най-вече Йлия й вадеше очите.
Падна мъка в душата на пророка. Отново тръгна по горските пътеки да спасява живота си. И пак Господ Бог се погрижи за него да има подслон, храна и вода, да не е в лишение. По Божи промисъл, стигна планината Хорив. Намери пещера и се посели там. И не от глад, и не от жажда страдаше, а от хорската неправда. Стоеше в усамотение и питаше: къде е неговият Бог, дали не е съгрешил пред Него, дали Яхве не го е изоставил? И както правеше обикновено, кога Го търсеше и сега се изкачи на върха на планината. Тук Мойсей беше получил Скрижалите, от тук тръгна въздигането на народа му и сега пак тук Илия щеше да намери подкрепа от Господа.
Дълго вървя пророкът по сипеи и чукари, че каменлива и безплодна беше планината Синай. Най-после се спря на върха, свлече се на един камък и опря главата си о друг, като гледаше с надежда небето. Не знаеше Илия как ще му се яви словото Божие. Мойсей го беше видял като огнен стълб, като горящ храст, беше чул и страховития му глас, но времената бяха други и други пътищата Господни. Уморен, пророкът притвори очи.
Изведнъж се изви страшен вихър. Помете и затъркаля камъни под краката му. Те се разбиваха в пропастта под него с грохот, но Божи глас не различи в тази буря. Както беше дошла внезапно, така и отмина. Отново всичко притихна и пак Илия търпелива зачака. Не беше неговият Бог в този грохот.
Едва се успокои стихията и ето - планината потрепери. Отново се засвлича пръст, затрополяха камъни. Отново шум и тътен огласи поднебесната шир, но и в този грохот Илия не различи Божия глас.
И ето че светкавица проряза небето, после втора и трета. Заудряха съседните върхове, сякаш небе и земя бяха влезли в страшна битка. Нямаше Господ Бог и в тази стихия. Отмина както бе дошла, а душата на Илия изплака. Притвори очи, отпусна безпомощно ръце, че вече и надеждата го беше напуснала и се унесе в себе си.
Странна тишина се спусна над Синай. Сякаш никога не е имало нито бурен вихър, нито земята се е тресла, нито светкавици са пронизвали снагата й. И като стоеше отмалял и тъжен, ето че подухна лек ветрец. Докосна нежно парещото чело, развя бялата му брада и той Го чу. Не беше го изоставил Бог. Посети го в мир и тишина, че Той само на притихнала душа се явява. Утеши го с благия си глас, че не бяха безплодни усилията му - 7000 мъже в Израил не са се уплашили от Йезавел и са Му останали верни. Но време е Илия да намери ученик, да предаде познанието си, за да наследи делото му, когато няма да бъде вече на тази земя.
Така, по Божи промисъл, пророкът откри на нивата Сафатовия син Елисей. Голяма беше земята на Сафатови, голяма и плодородна. Дванадесет рала я оряха и самият Елисей беше там. Но когато Илия го извика при себе си, нито за миг не се поколеба. Сбогува се с баща и майка, закла вол, нахрани сиромасите и тръгна след своя учител.
Неусетно минаха годините.Остаряваше вече Илия, време беше да се раздели със своя ученик. Но Елисей все мислеше, че малко се е изучил. Предупреждаваха го другите ученици да спре да ходи с него, че личби има – скоро ще си замине от този свят. Но Елисей не ги слушаше и продължаваше да върви след беловласия пророк. Сам Илия често му казваше, че краят му наближава, но ученикът стоеше твърдо до учителя си. Беше с него в силата му, не можеше да го изостави в неговата немощ. Един ден пророкът му рече:
- Искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе!
Искаше да му се отплати за верността, като го дари както подобава. Но Елисей изненада своя учител, като му каза:
- Духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене!
Искаше Елисей и силата на Илия, и знанието, но най-вече онзи Божи Дух, който неотстъпно закриля войните на небето и пред каквито и трудности да ги изправи земята, винаги да бъдат победители в Божието Име.
- Мъчно нещо искаш – отговори му учителят и допълни, че ако Елисей успее да види това, което ще се случи с него, значи божият Дух е паднал върху му.
Така стигнаха до реката Йордан. И ученикът видя. Преданието разказва, че на брега Илия снел кожуха си, ударил по водата и тя се разделила на две, за да минат двамата велики пророци. После от небето се спуснала огнена колесница, повдигнала учителя, а кожухът му паднал върху ученика. Заедно с него над Елисей се спуснала и Божията сила. После той ударил водата с него и тя се разделила, за да премине новият пророк на Израил и вярата в Единния Бог Отец никога да не отпадне.
Илия се почита от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, мормони и др.
Православната църква го чества на 20.07(02.08.)
В Библията се казва многократно, че Йоан Кръстител е с духа и силата на Илия.
При преображението на Спасителя на планината Тавор Илия се явява заедно с Него и Мойсей на христовите ученици.
Ирина Ризова
