Предлагане на алтернативни форми на туризъм, съчетани със запазване на местите традиции, културно наследство и околна среда.
1.Тракийско наследство – Долината на тракийските царе
Територията на днешната Община Мъглиж е била населена от най-дълбока древност. И тук, както около Казанлък, има достатъчно артефакти, подсказващи за съществуването на поселищен живот през праисторическата, а след това и
в трако-римската епоха. Множество са тракийските надгробни могили в околността на Мъглиж: Мъглижка, Туловска, Трънливата, Тракийски могили от III-I в.пр.Хр.
Първите огнища под "Побък" и "Кръстилча" са разпалени още преди 7 хиляди години. От пети век пр.н.е до първи век от н.е. в чертите на града и околностите му процъфтяват няколко тракийски селища - крепости и вили. За високата тракийска култура свидетелствува гробницата със стенопис край Мъглиж.
Мъглижката гробница спада към архитектурния тип на куполните гробници. Тя е паметник на културата с национално значение. Тя е единствената гробница с орнаментална живопис, която подлежи на пълна реконструкция, с което обогатява познанията ни за декорацията на тракийските гробници от елинистическата епоха.
2. Маслодайната роза и фестивал на розата
Важна част от селскостопанската продукция заемат маслодайните култури -рози, лавандула, мента. Край с. Зимница се намира фабрика за преработка на тези маслодайни култури (Розоварна ).
При интерес на от страна на гостите може да бъдат организирани пътувания и участие в Празника на розата, който се провежда Казанлък всяка първа седмица на месец юни. Програмата на празника е много интересна и зрителите имат възможността да станат свидетели на коронацията на Царица роза и на традиционните ритуали розобер и розоварене, пресъздадени в автентична атмосфера с много настроение, песни, танци и карнавални шествия. Казанлък отстои на 13 км. от Мъглиж.
3. Люлката на възрожденската културата /писатели, художници, музиканти/ и борбата за национално освобождение
Мъглижкият манастир "Свети Николай Чудотворец " възникването му се свързва с името на българския цар Калоян (1197-1207г.), който дал средства за построяването на обителта през 1197г., след разбиването на латинците в околностите на Мъглиж. Тук са намирали убежище редица революционери, участвали в освободителното движение срещу османската власт. Няколко пъти в светата обител е пребивавал и Апостола на свободата Васил Левски (1837 г. – 1873 г.). От 1922 г. манастирът е действащ девически манастир, обитаван понастоящем от няколко монахини.
Църква „Свети великомъченик Димитър“ в град Мъглиж - построена след Освобождението през 1891 г., от един от учениците на майстор Колю Фичето. Запазени са иконостасните икони, рисувани по това време от известния габровски художник Рачо Тихолов.
На територията на община Мъглиж интересът на туристите привличат множество православни храмове – църкви, които представляват интерес и са обект на посещение преди всичко за българските туристи. По-известните сред тях са:
Православен храм “Свети Димитър“ в с. Шаново,
Православен храм „Св. Георги” с. Дъбово,
Православен храм „Св. Иван Рилски” с. Юлиево,
Православен храм “Успение на Пресвета Богородица” гр. Мъглиж,
Православен храм „Св. Благовещение” с. Ветрен
„Паметник на загиналите в Балканската и Междусъюзническата война” - гр. Мъглиж.
„Паметника на септемвриеца“ през 1923 г. жителите на Мъглиж първи запалват огъня на Септемврийското въстание.
Други средновековни паметници от национално значение в община Мъглиж са: средновековна крепост м. ”Градището” в с. Юлиево, средновековна крепост м. ”Преградата”, средновековен некропол м. ”Кръстът” в гр. Мъглиж, останки от крепости м. “Градът”, м. ”Грамадена махала”.
Военни паметници в Община Мъглиж:
„Паметник на загиналите в Балканската и Междусъюзническата война” - с. Тулово.
„Паметник на загиналите в Руско – Турската освободителна война, Балканската, Междусъюзническата война” - с. Дъбово.
„Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата война” - с. Юлиево
„Руски паметник” – с. Ветрен, първият построен руски паметник в България.
Мъглиж разполага с една от най-богатите сбирки от минерали в България. Дарена е на града от академик Йовчев, родом от Мъглиж. Сбирката е изложена в сградата на читалището.
Изложба от картини на художници от Мъглиж и картини, рисувани върху коприна от малките художници на града, могат да бъдат видени в центъра за работа с деца - в сградата на киното 3-ти етаж.
Почитатели на изобразителното изкуство могат да посетят домовете на Теодора Малешкова и Атанас Дончев.
4. Най-доброто място за въздушни спортове и приключения
Конната база "Онгъл" - се намира в източния край на Мъглиж. Базата е на прабългарска школа за оцеляване "Бага-Тур". Целта на базата е да дава възможност за практикуване на различните видове езда, както и възможност за работа със старите Български оръжия - стрелба с лък, работа с бич, сабя, аркан и др .
„Винишки камък“ - интересен обект свързан с християнството е природозащитният обект „Винишки камък“. За него има много предания: над Мъглижкия манастир, в посока север, се издигат огромни скали. Някои наричат това скално образование Винишки камък, други Вишни, а трети Войнишки камък. Гледката , която се открива от високите скали към долината и към планината наоколо би впечатлила и най-закоравелите сърца. Подходяща за скален алпинизъм.
5. Лековити минерални води – спа и уелнес през цялата година
Територията на общината е богата на подземни минерални води. Водата е богата на флуор, водороден сулфид и метасилициева киселина и е изключително полезна за лекуване на хора с кожни, ортопедични, неврологични, гинекологични и други заболявания. В село Ягода има минерални бани, подходящи за лечение на такива проблеми. В селото има множество извори на лечебна минерална вода с висока температура (40-45 градуса Целзий), подходящи за лечение или възстановяване.
Селската баня е от 1938г. и е обявена за архитектурен паметник на културата, заради интересната си старинна сграда. Наред с нея има открит плаж с минерална вода.
6. Съхранена природна среда и биоразнообразие за екотуризъм
Скоковете при Мъглиж. Така се наричат двата водопада, които се намират на Селченска река, спускаща се през живописна старопланинска клисура над град Мъглиж. Водопадите са обявени за природна забележителност през 1965г.
Водопад "Малкия скок"
Намира се в землището на гр. Мъглиж, общ. Мъглиж. Стопанисва се от Държавно лесничейство - гр. Мъглиж. Препоръчително е водопадите да се посещават късна пролет и лято. През другото време реката е доста пълноводна.
Водопад "Големия скок"
Намира се в землището на гр. Мъглиж, общ. Мъглиж. Стопанисва се от Държавно лесничейство - гр. Мъглиж. Водопад "Големият скок" се намира на около 40 минути път край страховити скали, сенчести полянки и вирчета и след многократно пресичане на реката. Височината му е около 15м.
Местността "Барите" пътят се вие покрай самата река име, докато достигне северния край на Мъглиж и местността „Баралъка“. Барите са прекрасно място за отдих — красиви поляни, беседки и пейки, пенлив водопад, действаща бара. От горния край на поляните, в дясно от моста, започва пътеката за водопадите. Пътеката пресича реката на няколко места.Слизането от върха е най-удобно през полегатите поляни на запад, до местността „Равня“, оттам асфалтов път води до местността „Кръста“ и „Паметника на септемвриеца“.
Района на Мъглиж е осеян и с крепости, по-голяма част от които са изградени през късната античност и ранното средновековие. Към тези крепости влизат: "Горненски град", "Доленски град".
Крепост "Горненски град" и крепост „Долненски град” средновековната крепост Мъглиж се е издигала на височината Горненски град. Скатовете на височината се спускат стръмно към реките Селченска и Еловица. Крепостта е преграждала Мъглижкия проход, през който е минавал античния и средновековен път от Търновград за Боруй (Стара Загора).
Разнообразието на релефа, почвите и климата, са важни предпоставки за широкото флористично разнообразие на територията на Общината. Защитените местности "Мъглижки клисура", "Туловска курия", "Юлиевска курия" и "Ветренска курия", както и природните забележителности "Малкият скок", "Големият скок", "Момите", "Войнишки камък", "Чепелев камък" и "Топлата дупка", могат да задоволят интереса на всички любители на природата.
Пещери:
Топлата дупка – в землището на с. Борущица
Лисичата дупка – в землището на с. Борущица
Мечата дупка – в землището на с. Зимница
7.Туризъм в автентична селска среда и съхранени традиции и фолклор
На територията на Община Мъглиж има множество действащи културни институции, съхраняващи местното културно наследство – читалища, музейни сбирки. Художествената самодейност е представена от битови певчески, танцови, кукерски, театрални и др. видове състави.
Всяка година на православния празник „Цветница”, гражданите на Мъглиж отбелязват празника на своя град. Организират се общоградски тържества с разнообразна културно-музикална програма.
През 1869 мъглижани основават първото селско читалище в България. Мъглиж дава на България над 500 учители и културни дейци.
