15/04/2026
15.04.2025 - Тази дата отбелязва една година от ден, който ще остане болезнено запечатан в паметта на семействата – деца и родители – от махалата в Захарна фабрика.
Без никаква гаранция за достойно настаняване те безсилно станаха свидетели на разрушаването на единствения си дом. Място, в което са живели 4–5 поколения.
„Тук съм родена. Майка ми и баща ми тук са родени и тук са починали.“
Махалата е съществувала близо един век. Въпреки че цялата ѝ история е белязана от труден живот, семействата са оцелели благодарение на своята солидарност и дълбокото си чувство за принадлежност към своята общност и квартала.
Както на много други места по света – от Париж до София – историята на най-бедните хора е изтласкана назад към градските порти, скрита под мостовете или зад храстите.
След разрушаването на място, подобно на махалата в Захарна фабрика, Жозеф Вресински, основател на движението АТД четвърти свят – заедно за достоен живот, пише:
„Казваме, че животът и присъствието на бедните не оставят следа. Какви следи, какви отпечатъци са оставили тук? И въпреки това – толкова сълзи са напоили тази земя, толкова викове са пронизали небето! Само паметта на порасналите деца ще съхрани това, преди да го изгуби. (…) Ако не бяхме там, ден след ден, една от най-болезнените страници от живота на бедните щеше да бъде изтръгната от книгата на човешката история, докато по-привилегированите, забравили всичко, което са накарали своите братя да преживеят, биха могли да смятат своето осъждане за оправдано.“
Чрез тази илюстрация, създадена от Матея Аркова, ние също искаме да съхраним паметта за живота, който е изпълвал тези улици с цветове и звуци.
Вчера, както и днес, продължаваме да бъдем свидетели на борбата на жителите от Захарна фабрика да отстояват правото си на достоен живот – като семейства и като общност. Също така сме свидетели на мечтите на родителите и техните деца да работят, да ходят на училище, да бъдат чути и уважавани – така, както трябва да бъде за всяко човешко същество.
