12/04/2026
Православен Великден в Ерусалим. Месец след края на операцията Пустинна буря, 7април 1991. На бойното поле след 100 часа щурм срещу иракските позиции US пехотинците сложиха край на първата война в Персийския залив.
Ерусалим започваше да се връща към мирния ритъм на живот. Ведро настроение полека лека започваше да освобождава ерусалимците от напрегнатото чакане вой на сирена да обяви тревога за въздушно нападение.
Великден! На ранина жена ми Мария, сина ни Филип и аз тръгваме от хълма Гило, на анексирания Западен бряг, към стария Ерусалим. Бързаме да изпреварим навалицата. В двора на Храма Божи гроб заварваме много подранили поклонници от всички краища на света сгъват черджетата, на които са преспали през нощта пред портите на храма. Суров щрих в празничната атмосфера внасят израелски войници, накацали като прилепи по покривните корнизи на околни гради като прилепи.
Влизаме в храма. Кривваме веднага в дясно, за да се качим на Голгота. От това място най-добре се вижда цялата ротонда на черквата. Голгота на древния арамейски език означава „череп“. Това е и името на скалата, на която е бил побит Кръстът на Разпятието. Голгота е висока 4,5 метра. Евангелието разказва, че когато Исус издъхва, става земетресение и скалата се пропуква. Над пукнатината, видима и днес, сега има малък олтар. Застанали сме точно до него. Под олтара, обградена от сребърен диск, е дупката, в която е бил затъкнат кръстът. Всеки поклонник вярва в поверието, че който пъхне ръка в дупката на Кръста, ще се зареди с божествена енергия, бликаща от там. Ръка пъхаме и ние. Друго поверие казва, че под същата скала след Сътворението е бил погребан самият Адам. Долу пред Голгота е Камъкът на помазването. След като са свалили Христос от кръста, той е бил положен на Камъка, за да бъде балсамирано тялото му с миро, алое и благовонни масла. След Камъка на помазването се извисява Ротондата. В центъра й е едиколата. Каменна ритуална постройка с правоъгълна форма. Това е Христовата гробница. Разделена е на две камери. В първата, известна като Параклиса на ангела, се съхранява каменен пиедестал. Смята се, че той е бил част от камъка, с който е бил затворен входът на гробницата. През нисък портал се влиза в облицованата с мрамор втора камера. Тя е същинската гробница. В дясната й страна е мраморният саркофаг. Под него върху каменно ложе три дни е почивало тялото на Христос преди да възкръсне „из мертвих“.
Многолюдното множество е в трепетно очакване в гробницата да влезе и да остане заключен ерусалимският и гръцки патриарх Вартоломей. Нему божествена сила трябва да спусне небесния огън, който да въвзвести възкресението.
Минава пладне. Патриарх Вартоломей най-после се появява и се усамотява в камерата със саркофага. В храма настъпва тишина. Взорът на всички е вперен в купола му. Там изведнъж се появява кълбовидна светлина, подобна на мълния. Светкавично се спуска към гробницата и потъва в нея. За да отбележи възкресението, което е станало на това място. Не след дълго патриархът излиза с горяща факла в ръка. В черквата се разнася гръмовен възглас на възторг и облекчение. След миг поклонниците се впускат към факлата, жадуващи да запалят своята свещичка. После мнозинството се излива вън от светилището и се стопява по улиците на Ерусалим. Част от него сме и ние. Отправяме се по улицата, която минава край Кулата на Давид близо до портата Яфо, в западната част на стария град. Близо до нея археологически разкопки са разкрили руините на двореца на цар Ирод. Учените са единодушни в предположението, че в този дворец е съден Исус Христос и там Пилат Понтийски по искане на фарисеите освобождава Варава, главатаря на сикарите, за които Евангелието казва, че са Галилейски разбойници, а Исус праща на разпятието.
