https://www.facebook.com/129096734387875/

Епархийски съвет на ААПЦ - България, 31Todor Aleksandrov Square, Sofia (2026)

22/07/2026

Скъпи Михран Ованесян,
Сто години са не просто време – те са история, споделен опит и мъдрост.
Благодарим за примера, който си за всички нас.
Благодарим за усилията да съхраним единството си.
Благодарим за търпението и добротата.
Честит 100-годишен юбилей!
На многая лета!

Епархийски Съвет на Арменска Апостолическа Света Църква в Република България

06/07/2026

ЕПАРХИЙСКИЯТ СЪВЕТ пожелава на Ter Hrach Muradyan здраве, сили и Божие благословение в пастирското му служение на новото поприще. Убедени сме, че и там той ще продължи да служи със същата всеотдайност, усърдие и чувство за отговорност, които проявяваше през годините в Българската епархия.

Изказваме своята искрена признателност за огромните усилия, които положи, за да не останат храмовете на Арменската апостолическа църква в София, Бургас и Варна без свещеническо служение. Благодарение на неговата настойчивост и лична ангажираност вярващите не бяха лишени от духовна грижа, въпреки че това често се постигаше повече с лични жертви и упоритост, отколкото с подкрепата, която по право следваше да получи.

Особено високо ценим и неговите усилия като викарий за възстановяване и нормализиране на отношенията между Българската епархия и Светия престол.
За съжаление, когато добрата воля се сблъска с административно късогледство, бюрократична самодостатъчност и нежелание да се погледне отвъд собственото удобство, дори най-разумните инициативи трудно могат да намерят своя естествен завършек. Историята неведнъж е показвала, че най-голямата пречка пред добрите идеи не са липсата на възможности, а липсата на далновидност у онези, които са призвани да ги подкрепят.

Искрено желаем на Дер Храч Мурадян и на неговото семейство крепко здраве, благополучие и успешно устройване на новото място. Надяваме се занапред неговият труд да бъде оценяван от ръководители, които умеят да разпознават стойността на преданото служение навреме, а не след като вече са се лишили от него. Защото добрите духовници се изпращат лесно, но се заменят трудно.

Българската епархия няма нужда някой да ѝ напомня кой е работил с мисъл за нейното бъдеще и кой е предпочитал да гледа на това бъдеще през късогледия поглед на чиновническото спокойствие.

И независимо къде ще го отведе Божият промисъл, едно остава непроменено – Българската епархия знае, че Дер Храч Мурадян винаги ще бъде у дома си тук. Защото домът не е мястото, от което те изпращат, а мястото, където хората те чакат с уважение, признателност и обич.

19/06/2026

Благодарствено Писмо до Негово Високопреосвещенство Натан Ованнесян,
Накратко благодарим за отговора на нашето писмо, с което окончателно доказват без всякакви съмнения, че мнението на арменската общност в България би могло да има значение и продължават опитите да се изземе правото да решава сама своето бъдеще.
След като повече от седем години без свещеници, с празни храмове, разделена общност и задълбочаваща се криза, очевидно всичко върви по план.
„ОСОБЕНО УСПОКОЯВАЩО“ е, че възстановяването на доверието продължава да бъде поверено на човека, под чието ръководство то беше успешно унищожено.
Щом волята на народа, десетките писма и многобройните призиви остават без значение, остава ни единствено да приемем, че настоящото състояние на Епархията е именно желаният резултат.
Оставяме тези заключения на съвестта и мъдростта на Негово Светейшество.

Ето и целия не резюмиран текст:

До
Негово Високопреосвещенство
Архиепископ Натан Ованнисян
Изпълняващ длъжността Началник на Канцеларията на
Светия престол Ечмиадзин

Ваше Високопреосвещенство,

Първо искам да благодаря за изпратения ясен отговор на наше писмо от 15 май 2026 г. От отговора става категорично ясно едно - че многобройните молби и воля на народа не интересуват Негово Светейшество, а даже напротив - все повече се отдалечава от него.
Позволявам си да повдигам този проблем по няколко причини:
Наказахте и осъдихте народа си, като го оставихте повече от седем години без свещеници и го лишихте от духовна подкрепа. Оставихте празни храмове и прехвърлихте вината за това на хора, доказали се в годините като отдадени и ревностни пазители на арменския дух и култура. И всичко това - под претекста и натиска за приемането на документ/устав/, отнемащ на практика правото на народа да решава и избира своето бъдеще.
Отказвате възможността да изгладим възникналите противоречия и да нормализираме отношенията между Светия Престол и Епархията ни и прехвърляте тази мисия към представителя на Негово Светейшество – представител, който компрометира не само името на арменците в България и своето лично име, но и авторитета на цялото ни духовенство. Представител, който месеци наред не стъпваше в нито един град, в поверената от Негово Светейшество Епархия и в продължение на цели осем години успя да сътвори хаос, граничещ с катастрофа: влоши комуникацията в Епархията и я докара до финансов колапс. Допусна липса на каквато и да е финансова дисциплина и отчетност. Докара до пълно разделение и апатия арменското население в страната със своите действия и интриги. В следствие на това имаме празни храмове и доказателствени материали под формата на снимки с десетина души, даващи мило и драго да се снимат с широко усмихнатия и пищно облечения „духовен“ предводител. Посрами арменците в Република България с неговите публични медийни прояви. Написа, подписа и изпрати доноси и клевети срещу безспорни авторитети - арменски общественици, хора от различни сфери от живота в страната, до един доказани и уважавани от българската общественост, работили десетилетия за доброто име на арменците. През всичките тези години не направи ни една стъпка за нормализирането на отношенията между Светия Престол и Арменската Епархия, а напротив: Води включително съдебни дела, арменци срещу арменци - пореден срам пред българската общественост. Остави храмовете на Епархията без духовници, включително забрави необходимостта да освети Катедралния храм в столицата на страната, изграден с огромни усилия на Диаспората и българските институции…
Ваше Високопреосвещенство,
Този списък, за наше огромно съжаление, може да бъде продължен. Но ще спра до тук, защото считам, че до момента за нас са достатъчно ясни и красноречиви фактите за качеството на представителя на Негово Светейшество. Ние многократно сме заявявали нашето несъгласие да следваме поведението му и да ни бъде пример за духовен предводител на нашата Епархия.
Ваше Високопреосвещенство,
Защо историята не помни такова падение сред арменското население в България? Отговорът е прост - никога не сме имали такъв „духовен“ предводител. Аз лично се срамувам от нивото и морала на човека, който Негово Светейшество продължава да толерира и налага в Арменската Епархия в България. Това за нас значи само едно - Висшият Клир в Светия престол Ечмиадзин не обича и не милее за народа си и не чува, нито вижда това, което се случва в Църквата ни.
Болшинството разумни и вярващи хора не могат да следват такъв „духовник“, с този морал и полицейски прийоми.
Изводите и решенията за това как ще продължим оставяме изцяло на съвестта, мъдростта и волята на Негово Светейшество.

Антраник Шакариян
Председател Епархийски Съвет на Арменска Апостолическа Света Църква в Република България

17/06/2026

СЛЕД ОСЕМ ГОДИНИ ЗАБРАВА ЕПИСКОП ТАТЕВ СИ СПОМНИ ЗА АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА „СВЕТИ САРКИС“ ВЪВ ВАРНА

С интерес прочетохме публикацията в Араратонлайн.ком, според която на 7 юни се е случило ИСТИНСКО чудо. След близо осем години забрава и географски затруднения, които очевидно са възпрепятствали посещенията, епископ Татев Агопян (Haraj Murad), най-сетне успя да открие арменската църква „Свети Саркис“ във Варна. Разбира се освен отец Ошакан Хачатрян от Румънската Епархия е извикал със себе си и Дер Храч Мурадян – викарий на Арменската Епархия в България с надеждата да му ходатайства да се срещне със ЦН и ЕС, след като им организира едногодишна забава по полицейски, прокурорски и всякакви привиквания с долните си доноси.
Разбира се, злите езици биха попитали защо църквата остана толкова дълго време без постоянен свещеник. След 6г наказание и след като Енорията си намери свещеник, Архиерейския Наместник, успя чрез сигнали и жалби до различни български институции да се освободи от Дер Армен Мелконян и Варненската църква отново остана без свещеник. Но пък явно това е приемлива цена, когато административните победи са по-важни от духовните резултати.
След като,Събитието бе толкова историческо, че преди литургията се наложило дори освещаване на олтара. Нищо че същият този олтар е осветен преди повече от тринадесет години, след доставянето му от Армения. Нямаме точна представа каква точно е била необходимостта от ново освещаване и какво точно е било осветено този път, но очевидно винаги може да се намери дейност за отчет пред началството. Но както е известно, някои неща стават по-свети с всяко следващо освещаване. Ако тази практика продължи, има опасност Варна скоро да разполага с най-осветения олтар на Балканите. Още повече че всеки, който има елементарни познания за арменската литургична практика, знае значението на вемкара като основно условие за извършване на литургия – дори и насред поляна. Но когато шест години държиш една общност без свещеник, вероятно рано или късно се появява нуждата символично да присвоиш територията отново.
Особено впечатляваща била и посещаемостта. Според очевидци присъстващите можели спокойно да бъдат преброени без помощта на калкулатор. Това създало приятна и интимна атмосфера, в която всеки вярващ имал шанса да се почувства като част от елитен духовен клуб. При това елитно събитие в храма и отсъствието на представители на Църковното Настоятелство и Епархийския Съвет, сърпазанът е имал всички условия спокойно да изнесе поредната си проповед за „идолите“. Тук обаче възниква един логичен въпрос: когато години наред се проповядва безусловна вярност към личности и институции, а всяко различно мнение се приема като вероотстъпничество, кой всъщност създава идолите?
В своите проповеди архиерейският наместник често говори за необходимостта да бъдем по-близо до Свети Ечмиадзин и че той и свещениците са „войни на Светия престол“. Доколкото ни е известно, свещениците преди всичко са християни, пастири и служители на своя народ. Когато обаче войнстването се превърне в основна идентичност, неизбежно възниква въпросът срещу кого точно се води тази война. И защо толкова често нейните последици се усещат именно от собствената общност.
Особено впечатляващ е контрастът между ентусиазма за освещаване във Варна и липсата на време за освещаване на църквата в София. Това обаче никога не е било пречка там да се извършват литургии и богослужения. Още по-интересен е фактът, че в продължение на три години новопостроената църква в София сякаш не съществуваше за архиерейския наместник. След това, през 2025 г., внезапно настана катарзис в мисленето на сърпазан Татев и започна да извършва и присъства на литургии и там. Дали причината за катарзиса се дължи на присъствието на Дер Армен във Варненската Църква или става дума за духовно прозрение, или за нещо по-прозаично, оставяме сами да прецените.
Не можем да не отбележим и впечатляващия начин на живот на един човек, който формално е монах. Скъпи одежди, часовници, бижута, автомобили – все символи на смирение, поне според по-съвременните интерпретации. За щастие и тук съществува удобно обяснение: когато миряните подаряват скъпи вещи на духовника, те всъщност въздигат себе си, въздигайки него. Теология, която трудно ще откриете в Евангелието, но явно има своите почитатели.
Винаги сме вярвали, че като Християни не бива да си създаваме фалшиви идоли. Ако Свети Ечмиадзин е символ на единството на нашия народ през вековете, то някои негови представители сякаш са избрали ролята на одитори в расо. А с писма като последното, което получихме от сърпазан Натан Ованнесян, трудно могат да бъдат възстановени доверието, единството и уважението в арменската общност. Още по-трудно е чрез подобен подход хората да преоткрият Свети Ечмиадзин.
Разбира се, след литургията архиерейският наместник е разговарял с „големия“ брой присъстващи вярващи. За сравнение, Дер Армен Мелконян, без да носи титлата сърпазан, успяваше след всяка литургия да събира около себе си значително повече хора. Понякога уважението не идва от титлата, а от отношението към хората.
С пожелание Свети Ечмиадзин да оцени достойно войнстването на сърпазан Татев и да не забрави да отбележи колко трудно е понякога да намериш една църква, която стои на същото място през цялото време.

08/06/2026

„ЛЮБЕЗНИЯТ“ ОТКАЗ НА МАЙЧИНИЯ ПРЕСТОЛ СВЕТИ ЕЧМИАДЗИН
за НАШИЯ ПЛАН ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА.
С радост научихме, че нашето писмо все пак е достигнало до Майчиния престол. Не само е било получено, но дори е било прочетено. Още по-впечатляващо е, че е било забелязано и предложението ни за план за нормализиране на духовно-административния живот на Арменската епархия в България.
За съжаление, както често се случва, когато човек очаква решение, получава напомняне.
От Свети Ечмиадзин отново ни припомнят, че уставът на Арменската епархия в България е бил утвърден преди повече от десет години, но все още не е приет от Църковно – Народния Събор.
Без да припомняме отново проблемите около организацията на въпросния събор, неизбежно възникват няколко дребни и вероятно незначителни въпроса:
Кой точно е този устав? Онзи, за който няма протокол? Онзи, който не е подписан от председателя на Църковно-народния събор в Пловдив през 2014 г.?. Какъв точно текст е изпратил вартабед Абгар Ховагимян в Ечмиадзин и от кой е бил протоколиран? Или онзи, който през 2018 г. не можеше да бъде открит в архивите на Ечмиадзин, но по всички закони на църковната квантова физика се материализира през април 2019 г.?
Явно става дума за документ с изключително интересна биография.
Отново ни се обяснява каноничният път за решаване на проблема: първо приемате устава без никакви изменения, след което можете да поискате да го промените. След като преминете през всички необходими процедури, получите всички необходими одобрения и изчакате необходимия брой години, евентуално може да получите право да използвате променения вариант.
С други думи – първо се съгласявате, после започвате разговора.
По необясними причини в тази логика липсват спомените за комисията по устава, срещата в Букурещ и последвалите едногодишни обсъждания. Вероятно тези събития са попаднали в същия архивен сектор, където известно време се е съхранявал и самият устав.
За пореден път изглежда никой не желае да отчете един неудобен факт – делегатите на Църковно-народния събор не са декоративни фигури, а хора със собствена воля и мнение. Епархийският съвет може да предлага, но не може да командва какво да мислят и как да гласуват.
Що се отнася до останалите точки от нашия план, те следва да бъдат обсъдени съвместно с временно изпълняващия длъжността предстоятел на Арменската епархия в България.
Временно изпълняващ длъжността вече осем години.
Очевидно в Ечмиадзин времето тече по различен начин и понятия като „временно“, „скоро“ и „в обозримо бъдеще“ имат богословско, а не календарно значение.
Още по-интересно е, че втората част от нашия план всъщност е пряко свързана именно с нежеланието ни да водим подобни разговори с гореспоменатия архиерей. Причината е проста – когато обещанията се тълкуват свободно, а поетите ангажименти се оказват въпрос на последваща интерпретация, диалогът постепенно започва да прилича повече на литературен жанр, отколкото на управленски процес.
Следователно ни се предлага решение, при което за разрешаването на проблема следва да разчитаме именно на един от основните източници на проблема. Ако това не е църковна версия на „Параграф 22“, трудно бихме намерили по-подходящо определение.
В края на писмото архиепископ Натан Ованнисян любезно ни пожелава крепко здраве и всякакви блага.
Какви точно блага ни пожелават – не знаем. Но ако трябва да съдим по някои тенденции сред висшия клир, бихме предпочели да се ограничим само до пожеланието за здраве.

01/06/2026

КОНСТРУКТИВЕН ПЛАН НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НОРМАЛНИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

В изпратеното чрез викария Дер Храч Мурадян писмо до Негово Светейшество изразихме своята искрена благодарност за изпращането на двамата свещеници за нуждите на енориите в София и Бургас, както и молбата на Варненската енория за назначаване на нов свещеник. Очевидно изпращането на духовници е възможно, когато съществува желание за решаване на проблемите.
След шестнадесет години на непрекъснати конфликти, доноси, обвинения и административни експерименти върху арменската общност в България, ние все още се надяваме, че някога ще видим и решение на самия проблем. За тези години успяхме да научим много – например как църковният живот може да съществува без свещеник, без доверие и с непризнат устав, но все още не сме разбрали как точно това допринася за духовното развитие на вярващите.
За съжаление, вследствие на многобройните доноси и клевети от страна на архиерейския наместник бе създадена изключително напрегната атмосфера около Дер Армен. Това доведе до неговото привикване в полицейски и държавни институции, както и до оказване на натиск върху членовете на Църковното настоятелство. В резултат на тези събития Дер Армен бе накратко казано принуден да напусне страната, а Варна отново остана без свещеник.
В тази връзка Епархийският съвет предлага на Негово Светейшество следния план за урегулиране и възстановяване на нормалния църковен живот в Арменската епархия в България:
1. Одобряване на проекта за Устав, уточнен в Букурещ през 2022 г. от специално назначената от Негово Светейшество комисия по устава, състояща се от трима сърпазани.
2. Свикване на Църковно-народен събор за приемане на одобрения Устав.
3. Провеждане на избор за Архиерей и нов Епархийски съвет.
4. В срок до една година – провеждане на избори за нови църковни настоятелства и делегати.
Признаваме, че подобна последователност изглежда прекалено лесна и логична, но сме убедени, че именно тя би могла да възстанови нормалния църковен живот.
Също така изразяваме желанието си за нов архиерейски наместник. След осем години на доноси, клевети, натиск и творчески интерпретации на събитията, доверието ни към г-н Татев Агопян не само че не е възстановено, но продължава да бъде представяно като вече възстановено. Очевидно снимките с енориаши в църквата се тълкуват като доказателство за всеобщо единство. Ако това е новият критерий за доверие, тогава вероятно всяка семейна снимка е доказателство за липса на семейни проблеми.
Съжаляваме за заминаването на викария Дер Храч Мурадян, който успя да направи нещо, което мнозина смятаха за невъзможно – да възстанови част от доверието ни към Ечмиадзин. Би било жалко този труд да бъде пропилян толкова бързо и с такава лекота.
След шестнадесет години на обвинения, натиск, изопачаване на факти и предаване на неверни сведения до Негово Светейшество – за съжаление, не без участието на отделни членове на нашата общност – бихме били дълбоко разочаровани, ако нашата молба остане без отговор или бъде отхвърлена. След цялото това очакване бихме били истински изненадани, ако този път получим ясен отговор. Приятно изненадани, разбира се, защото в противен случай ще остане традиционният отговор, който слушаме от години – че всичко е Божия воля.
Днес решението на този шестнадесетгодишен проблем е в ръцете на Негово Светейшество и в Неговата пастирска воля. Надяваме се, че с Божията помощ ще бъдат възстановени мирът, единството и нормалният духовен живот на Арменската епархия в България. Макар че след дванадесет години мнозина от нас започват да подозират, че част от проблема все пак се крие не в Божията, а в човешката воля.

23/05/2026

Късата памет на „Техни Преосвещенства“

След дългогодишно служение в седем енории в Белгия и Холандия, Дер Армен Мелконян подава молба за освобождаване до Сърпазан архиепископ Хаджак Барсамян – глава на Западноевропейската арменска епархия. Молбата е уважена, подписан е официален документ, отправени са благодарности за вярната служба и всички остават доволни. Публикуваме документа в оригинал, защото, както се оказва, хартията помни по-добре от някои архиепископи.

Интересното започва след назначаването на Дер Армен във Варна. Тогава същият архиепископ внезапно развива тежка форма на избирателна амнезия и престава да си спомня, че лично е освободил свещеника от служението му в Белгия и Холандия. Явно църковната памет понякога се оказва по-кратка дори от енорийски бюлетин.

Но това съвсем не е изолиран случай. След назначаването на същия архиепископ, заедно със Сърпазан Ховнан, в комисията по устава на Арменската църква в България, в Букурещ се проведе изключително конструктивна среща. Бяха обсъдени текстове, уточнени въпроси и дадени обещания за бързо приключване на процеса. После, като по чудо, всички участници дружно забравиха за поетите ангажименти. Очевидно в определени църковни среди амнезията е не личен проблем, а колективен духовен подвиг.

След назначаването на Дер Армен в България, архиерейският наместник, неспособен с години да осигури свещеник за Варна, внезапно намери време и енергия да изпадне в административен героизъм — под формата на заплахи, доноси и обвинения. Вместо да изпълнява задълженията си, той очевидно е решил да се посвети на ново призвание: борба с хора, които реално работят за църквата и общността.

Особено впечатляващо е как с лекота се хвърлят обвинения срещу хора с име, авторитети в професионално отношение и доказана преданост към Арменската Апостолическа Света Църква. Защото няма по-сигурен начин да издигнеш авторитета на една общност от това непрекъснато да очерняш собствените ѝ членове.

И все пак остава един неудобен въпрос, а именно: Ако тези епископи и архиепископи трябва да бъдат пример за арменците, какъв точно е примерът — служение, отговорност и духовност… или къса памет, обидено его и църковни интриги?

20/05/2026

Обичта на „Духовния водач“ към сънародниците му!

След 6 години упорит отказ да изпрати свещеник във Варна, Негово „Преосвещенство“ най-сетне прояви „пастирска грижа“ — като изпрати сигнал до Окръжната прокуратура, задето Църковното настоятелство си е намерило свещеник. Оказва се, че това е най-тежкият грях, когато „духовният баща“ не може… или не желае.
И както винаги — вместо молитва, диалог и грижа към общността, получаваме доноси, клевети и институционален ентусиазъм. Любов по канон.
Клеветите на „духовния баща“ не за първи път се изливат с особена „обич“ към арменската диаспора и доказани личности чрез българските институции.
За нещастие на някои „духовни величия“, времената са се променили. Арменската диаспора не е стадо овце от XII век, а общност от свободни образовани хора с памет и достойнство.

Епархийски съвет на ААПЦ - България

22/07/2026

06/07/2026

19/06/2026

17/06/2026

08/06/2026

01/06/2026

23/05/2026

20/05/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Listing takedown request