ДСБ Пловдив

06/09/2026

29/08/2026

Ljuben Ivanov Ivanov: Политическа оценка на раздел “Земеделие” от правителствената програма на кабинета “Радев”

Програмата съдържа правилно формулирани цели, но остава на ниво общи намерения. Липсват конкретни срокове, финансови разчети, отговорни институции и измерими резултати.

🇪🇺 Обща селскостопанска политика 2028–2034 г.

Особено сериозен пропуск е липсата на позиция по бъдещата ОСП. Какъв ресурс България трябва да защити в ЕС за земеделието и селските райони, как ще бъдат подкрепени малките и семейните стопанства, кои производства ще бъдат определени като чувствителни и каква позиция ще се отстоява по таваните на плащанията.

⚙️ Липса на конкретни механизми

Обещанията за борба с фиктивните животни, развитие на напояването и подкрепа за семейните ферми остават без механизъм за изпълнение. Също така няма модел за свързване и проверка на данните във ВЕТИС и ДФЗ, няма публична инвестиционна програма за напояване и няма ясни критерии какво е „семейно стопанство“ и каква подкрепа ще получава.

Липсва и отговор на основния въпрос: какво българско земеделие искаме да имаме през 2034 г.

🎯 Нашите приоритети

Подкрепа за реалните производители, справедливо насочване на средствата към малките и семейните стопанства, ефективен контрол срещу фиктивното подпомагане, конкретна програма за напояване по обекти и области, и защита на достатъчен европейски ресурс за земеделие и селски райони.

Българското земеделие се нуждае не от поредния списък с обещания, а от ясни решения, срокове и отговорност за резултатите.

28/08/2026

Kristina Petkova,Stefan Zlatinov: Политическа оценка на раздел „Младежки политики“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Разделът съдържа редица правилни принципни постановки. Преминаване от пасивно получаване на услуги към реално участие на младите хора във вземането на решения, подкрепа за младежките съвети, насърчаване на доброволчеството, развитие на младежката работа и устойчива подкрепа за младежките центрове.

Основният дефицит е липсата на нормативни гаранции, отсъствието на конкретни институционални ангажименти и разминаването между декларативните намерения и реалните процеси на терен.

🙋 Доброволчество без нов нормативен ангажимент

Мярката за „подкрепа за доброволчеството“ пропуска конкретен ангажимент за приемане на Закон за доброволчеството. Темата не тръгва от нулата. Министерството на младежта и спорта (ММС) вече изготви концепция през 2023 г. и проект на закон през 2024 г. Липсата на срокове, отговорни институции и краен резултат е сериозен пропуск, защото гражданската активност не може да се развива устойчиво без нормативна регулация на доброволците.

🏢 Устойчивост на младежките центрове

Заложената „подкрепа за дейността на младежките центрове“ не адресира модела за функциониране след изтичане на проектното финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Изграждането на инфраструктура е само първа стъпка. Липсват национален стандарт за младежка работа, устойчив модел за публично финансиране и ясни критерии за качество. Общото понятие „подкрепа“ носи риск инфраструктурата да се превърне в нефункциониращ сграден фонд.

🗣️ Младежки съвети без гаранции за представителност

Мярката за „подкрепа за младежките съвети“ не съдържа правни и процедурни гаранции, че тези органи ще бъдат реален инструмент за консултиране, а не формални структури. Липсват ангажименти относно процедурите за избор, прякото участие на младите хора, мандатността, публичността на решенията и задължителните консултации от общините. Липсата на рамкови правила вече води до кризи на местно ниво, каквито се наблюдават в Карлово и Варна, където механизмите за участие се променят едностранно.

📊 Липса на мониторинг и оценка

Програмата измерва младежката политика през количествени показатели, а не през реалния ефект върху гражданското участие. Липсват отговори какъв е механизмът на ММС за контрол върху функционирането на съветите и центровете, как държавата реагира при нарушения от местните власти, и по какви критерии след две години ще се оцени реално увеличение на гражданската активност.

📌 Оценка и необходими корекции

Програмата залага правилни насоки, но остава декларативна и изолирана от реалните проблеми на сектора. Като конструктивна опозиция настояваме за приемане на Закон за доброволчеството и законова регламентация на младежката работа, национален стандарт за младежките центрове и модел за пост проектно финансиране, ясни правила за състава и функциите на общинските младежки съвети, и публични критерии за мониторинг и парламентарен контрол.

Въпросът към управляващите е дали имат волята да създадат трайни гаранции за реално участие на младите хора във вземането на решения

Kristina Petkova, Stefan Zlatinov: Политическа оценка на раздел „Младежки политики“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Разделът съдържа редица правилни принципни постановки. Преминаване от пасивно получаване на услуги към реално участие на младите хора във вземането на решения, подкрепа за младежките съвети, насърчаване на доброволчеството, развитие на младежката работа и устойчива подкрепа за младежките центрове.

Основният дефицит е липсата на нормативни гаранции, отсъствието на конкретни институционални ангажименти и разминаването между декларативните намерения и реалните процеси на терен.

🙋 Доброволчество без нов нормативен ангажимент

Мярката за „подкрепа за доброволчеството“ пропуска конкретен ангажимент за приемане на Закон за доброволчеството. Темата не тръгва от нулата. Министерството на младежта и спорта (ММС) вече изготви концепция през 2023 г. и проект на закон през 2024 г. Липсата на срокове, отговорни институции и краен резултат е сериозен пропуск, защото гражданската активност не може да се развива устойчиво без нормативна регулация на доброволците.

🏢 Устойчивост на младежките центрове

Заложената „подкрепа за дейността на младежките центрове“ не адресира модела за функциониране след изтичане на проектното финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Изграждането на инфраструктура е само първа стъпка. Липсват национален стандарт за младежка работа, устойчив модел за публично финансиране и ясни критерии за качество. Общото понятие „подкрепа“ носи риск инфраструктурата да се превърне в нефункциониращ сграден фонд.

🗣️ Младежки съвети без гаранции за представителност

Мярката за „подкрепа за младежките съвети“ не съдържа правни и процедурни гаранции, че тези органи ще бъдат реален инструмент за консултиране, а не формални структури. Липсват ангажименти относно процедурите за избор, прякото участие на младите хора, мандатността, публичността на решенията и задължителните консултации от общините. Липсата на рамкови правила вече води до кризи на местно ниво, каквито се наблюдават в Карлово и Варна, където механизмите за участие се променят едностранно.

📊 Липса на мониторинг и оценка

Програмата измерва младежката политика през количествени показатели, а не през реалния ефект върху гражданското участие. Липсват отговори какъв е механизмът на ММС за контрол върху функционирането на съветите и центровете, как държавата реагира при нарушения от местните власти, и по какви критерии след две години ще се оцени реално увеличение на гражданската активност.

📌 Оценка и необходими корекции

Програмата залага правилни насоки, но остава декларативна и изолирана от реалните проблеми на сектора. Като конструктивна опозиция настояваме за приемане на Закон за доброволчеството и законова регламентация на младежката работа, национален стандарт за младежките центрове и модел за пост проектно финансиране, ясни правила за състава и функциите на общинските младежки съвети, и публични критерии за мониторинг и парламентарен контрол.

Въпросът към управляващите е дали имат волята да създадат трайни гаранции за реално участие на младите хора във вземането на решения

27/08/2026

Павел Попов: Политическа оценка на раздел „Образование и наука“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Програмата се характеризира с недостиг на консистентност. Голяма част от мерките не са ясно свързани с общите цели, формулирани в преамбюла. Сроковете за консенсусните мерки са изнесени към края на мандата, докато спорните мерки са предвидени за по-скорошно приложение.

📚 Унификация на учебното съдържание

Намерението за единно съдържание по български език и литература, история и география до 2028 г. поражда съмнение дали не възкресява стария лозунг „един предмет, един учебник“, подкрепян по-рано и от Румен Радев. Подобно ограничение е заплаха за плурализма, особено в предметни области с интерпретативен по същност научен консенсус. Учениците се нуждаят от историческа истина и качествено съдържание, но не от единствен официозен учебник с автор, избран по неясни критерии. Всяка индикация за връщане към идеологически монопол е недопустим риск.

⛪ Задължителен предмет „добродетели и религии“

Мярката носи риск от обратен ефект. Предвижда се конфесионално религиозно обучение с алтернативен неконфесионален модул, но зад консенсусната цел за възпитателна роля на училището се прокарва идеята, че моралният характер задължително минава през познание за религия. Това противоречи на убеждението, залегнало и в европейската християндемократическа традиция, че е възможно да бъдеш добър гражданин без да си религиозен. Въвличането на религията като пропедевтика на граждански ценности носи риск за подкопаване на светския характер на образованието и принципа на свобода на съвестта.

🔬 Гражданско образование и баланс хуманитарни и STEM

Заслужава подкрепа акцентът върху гражданско образование и баланса между хуманитарни и STEM дисциплини, но не е ясно защо изпълнението е отложено за 2029 г. Именно то, а не задължителното религиозно обучение, би довело реално до заявената цел за изграждането на личности с ясни ценности и морални ориентири.

💰 Училищни бюджети

Обезпокоителна е пълната липса в програмата на тема за промяна на модела на училищните бюджети, свързана с целта за 125% от средната заплата за учителите - изискване вече заличено от закона чрез бюджета за 2026 г. Липсва яснота как ще бъдат коригирани несъвършенствата на делегираните бюджети. По-вероятно изглежда централно изравняване на заплатите, без връзка с качество и резултати, решение което не отстранява основния проблем на системата.

🏫 Модернизация на образователната среда

Задачата е дефинирана, но без количествени параметри. Липсват разчети за брой училища, салони или площадки, липсват финансови ориентири, а преминаването към едносменен режим отново е отложено, вече за януари 2030 г., без гаранции, че това се случва за последен път.

✅ Положителни елементи

Заслужават подкрепа усилията за единна система за образование и грижи в ранна детска възраст чрез включване на децата от 0 до 3 години в нейния обхват, както и плановете за езикова подкрепа на деца, невладеещи български език, които вече присъстват във внесен от ДБ законопроект. Приемливи, макар абстрактно формулирани, са предложенията за професионално и висше образование, обвързано с пазара на труда, дуално обучение във висшите училища, устойчиво финансиране на научните структури отвъд проектния модел, и обвързване на допълнителен ресурс с качество чрез независими оценки.

📌 Обобщение

Общ недостатък е залагането на твърде много законодателни промени там, където изпълнителната власт би могла да действа в настоящата законова рамка, както и липсата на конкретика при намерения, изискващи реформа на цели системи. Например смяната на държавния образователен стандарт и „цялостното обновяване“ на учебното съдържание са заявени без никаква конкретизация, което изглежда като избягване на отговорност за реални съдържателни реформи

Pavel Popov: Политическа оценка на раздел „Образование и наука“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Програмата се характеризира с недостиг на консистентност. Голяма част от мерките не са ясно свързани с общите цели, формулирани в преамбюла. Сроковете за консенсусните мерки са изнесени към края на мандата, докато спорните мерки са предвидени за по-скорошно приложение.

📚 Унификация на учебното съдържание

Намерението за единно съдържание по български език и литература, история и география до 2028 г. поражда съмнение дали не възкресява стария лозунг „един предмет, един учебник“, подкрепян по-рано и от Румен Радев. Подобно ограничение е заплаха за плурализма, особено в предметни области с интерпретативен по същност научен консенсус. Учениците се нуждаят от историческа истина и качествено съдържание, но не от единствен официозен учебник с автор, избран по неясни критерии. Всяка индикация за връщане към идеологически монопол е недопустим риск.

⛪ Задължителен предмет „добродетели и религии“

Мярката носи риск от обратен ефект. Предвижда се конфесионално религиозно обучение с алтернативен неконфесионален модул, но зад консенсусната цел за възпитателна роля на училището се прокарва идеята, че моралният характер задължително минава през познание за религия. Това противоречи на убеждението, залегнало и в европейската християндемократическа традиция, че е възможно да бъдеш добър гражданин без да си религиозен. Въвличането на религията като пропедевтика на граждански ценности носи риск за подкопаване на светския характер на образованието и принципа на свобода на съвестта.

🔬 Гражданско образование и баланс хуманитарни и STEM

Заслужава подкрепа акцентът върху гражданско образование и баланса между хуманитарни и STEM дисциплини, но не е ясно защо изпълнението е отложено за 2029 г. Именно то, а не задължителното религиозно обучение, би довело реално до заявената цел за изграждането на личности с ясни ценности и морални ориентири.

💰 Училищни бюджети

Обезпокоителна е пълната липса в програмата на тема за промяна на модела на училищните бюджети, свързана с целта за 125% от средната заплата за учителите - изискване вече заличено от закона чрез бюджета за 2026 г. Липсва яснота как ще бъдат коригирани несъвършенствата на делегираните бюджети. По-вероятно изглежда централно изравняване на заплатите, без връзка с качество и резултати, решение което не отстранява основния проблем на системата.

🏫 Модернизация на образователната среда

Задачата е дефинирана, но без количествени параметри. Липсват разчети за брой училища, салони или площадки, липсват финансови ориентири, а преминаването към едносменен режим отново е отложено, вече за януари 2030 г., без гаранции, че това се случва за последен път.

✅ Положителни елементи

Заслужават подкрепа усилията за единна система за образование и грижи в ранна детска възраст чрез включване на децата от 0 до 3 години в нейния обхват, както и плановете за езикова подкрепа на деца, невладеещи български език, които вече присъстват във внесен от ДБ законопроект. Приемливи, макар абстрактно формулирани, са предложенията за професионално и висше образование, обвързано с пазара на труда, дуално обучение във висшите училища, устойчиво финансиране на научните структури отвъд проектния модел, и обвързване на допълнителен ресурс с качество чрез независими оценки.

📌 Обобщение

Общ недостатък е залагането на твърде много законодателни промени там, където изпълнителната власт би могла да действа в настоящата законова рамка, както и липсата на конкретика при намерения, изискващи реформа на цели системи. Например смяната на държавния образователен стандарт и „цялостното обновяване“ на учебното съдържание са заявени без никаква конкретизация, което изглежда като избягване на отговорност за реални съдържателни реформи

26/08/2026

Владислав Панев: Политическа оценка на раздели “Финансова политика и европейски средства”, “Икономика и инвестиции” и “Енергетика” от правителствената програма на кабинета “Радев”

Икономическата част на програмата съдържа правилни направления, но липсва ясна философия на управление. Преобладават отделни инструменти и проекти, докато липсват измерими цели за конкурентоспособност, производителност и устойчивост на публичните финанси.

🇪🇺 Европейското финансиране

Прекомерният акцент върху европейските средства и особено нереформирана кохезионна и земеделска политика като двигател на растежа е грешен модел, следван от 19 години. Резултатите от 2007 г. насам показват, че те не са определящи за динамичното развитие. Могат да ускорят инвестициите, но не създават сами по себе си производителност; нещо повече, могат да монополизират цели отрасли, което е обратното на конкурентоспособна икономика.

Търсеният ефект на европейските средства като двигател на инвестиции и растеж изисква пълноценно включване на България в европейските инициативи в сферата на сигурността - а подобен приоритет липсва и в програмата, и най-вече - в реланите действия на кабинета на Радев.

Отчитаме и съществен риск, свързан с ясно описаните в програмата намерения за силна централизация на икономически и административни процеси. Извънредният фокус върху икономическо развитие през индустриалните паркове и съответната бюрократична структура, в съчетание с централизация на административните дейности, създава опасност от забавяне и политизиране на инвестиционните процеси.

Липсва ясна позиция по европейския дебат за защита на произведеното в ЕС (Made in EU). Правителството следва ясно да заяви каква национална позиция защитава, особено по чувствителния въпрос за включване на Сърбия и Турция в обхвата на преференцията за произведено в Европа.

За нас, като дясна партия, устойчивият растеж изисква преди всичко малка, ефективна администрация, предвидима регулаторна среда и условия за частни инвестиции. Тук програмата е недостатъчно амбициозна, защото липсва реална заявка за ограничаване на административната тежест и структурна реформа на държавната администрация. В тази посока ще бъдат и нашите предложения в предстоящата бюджетна и законодателна програма на НС.

📊 Публични финанси

Проблемът е липсата на измерими цели. Говори се за ефективност и контрол, но не е посочен темпът за ограничаване на разходите спрямо БВП, целевата траектория на държавния дълг или кои разходни политики ще бъдат реформирани. Без такива показатели не може да се оцени нито фискалната амбиция, нито резултатът.

Отговорната политика изисква не просто спазване на формалните ограничения за дефицита, а траен контрол върху разходите и ограничаване на структурния натиск за разширяване на държавата.

Амбициозните намерения в сферата на централизирана икономическа и индустриална политика предполагат съществени публични и публично насърчени частни инвестиции. Те трябва да бъдат ясно формулирани във финансовата част на програмата, а ако се предвижда теглене на инвестиционен дълг, това трябва да бъде ясно комуникирано с обществото и е предмет на отделен и важен политически дебат.

⚡ Енергетика

Разделът по-скоро събира натрупани през годините проекти, отколкото предлага ясна стратегия. Това е риск от проектно натрупване вместо реално управление на енергийния баланс и конкурентоспособността на сектора.

Най-силната идея е анализът за евентуално листване на държавни енергийни дружества на борсата до януари 2027 г. Това е посока, предлагана от нас от години, която може да промени модела на управление чрез пазарна оценка, прозрачност и независимост на решенията; досега не е залягала в програма на нито едно правителство.

Положително е и намерението за мълчаливо съгласие и намаляване на разрешителните режими. Реални инструменти за по-добра бизнес среда, но без конкретен списък, срокове и измерими резултати остават политически пожелания. Именно тук трябва да се измерва реформаторската воля, а през първите 100 дни не се вижда достатъчно убедително движение.

Липсват ясни ангажименти в климатичната политика и позиция в европейския дебат за ревизиране на Директивата за Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Едно изречение обща формулировка не дава никаква яснота за приоритетите и ангажиментите в тази сфера.

Vladislav Panev: Политическа оценка на раздели “Финансова политика и европейски средства”, “Икономика и инвестиции” и “Енергетика” от правителствената програма на кабинета “Радев”

Икономическата част на програмата съдържа правилни направления, но липсва ясна философия на управление. Преобладават отделни инструменти и проекти, докато липсват измерими цели за конкурентоспособност, производителност и устойчивост на публичните финанси.

🇪🇺 Европейското финансиране

Прекомерният акцент върху европейските средства и особено нереформирана кохезионна и земеделска политика като двигател на растежа е грешен модел, следван от 19 години. Резултатите от 2007 г. насам показват, че те не са определящи за динамичното развитие. Могат да ускорят инвестициите, но не създават сами по себе си производителност; нещо повече, могат да монополизират цели отрасли, което е обратното на конкурентоспособна икономика.

Търсеният ефект на европейските средства като двигател на инвестиции и растеж изисква пълноценно включване на България в европейските инициативи в сферата на сигурността - а подобен приоритет липсва и в програмата, и най-вече - в реланите действия на кабинета на Радев.

Отчитаме и съществен риск, свързан с ясно описаните в програмата намерения за силна централизация на икономически и административни процеси. Извънредният фокус върху икономическо развитие през индустриалните паркове и съответната бюрократична структура, в съчетание с централизация на административните дейности, създава опасност от забавяне и политизиране на инвестиционните процеси.

Липсва ясна позиция по европейския дебат за защита на произведеното в ЕС (Made in EU). Правителството следва ясно да заяви каква национална позиция защитава, особено по чувствителния въпрос за включване на Сърбия и Турция в обхвата на преференцията за произведено в Европа.

За нас, като дясна партия, устойчивият растеж изисква преди всичко малка, ефективна администрация, предвидима регулаторна среда и условия за частни инвестиции. Тук програмата е недостатъчно амбициозна, защото липсва реална заявка за ограничаване на административната тежест и структурна реформа на държавната администрация. В тази посока ще бъдат и нашите предложения в предстоящата бюджетна и законодателна програма на НС.

📊 Публични финанси

Проблемът е липсата на измерими цели. Говори се за ефективност и контрол, но не е посочен темпът за ограничаване на разходите спрямо БВП, целевата траектория на държавния дълг или кои разходни политики ще бъдат реформирани. Без такива показатели не може да се оцени нито фискалната амбиция, нито резултатът.

Отговорната политика изисква не просто спазване на формалните ограничения за дефицита, а траен контрол върху разходите и ограничаване на структурния натиск за разширяване на държавата.

Амбициозните намерения в сферата на централизирана икономическа и индустриална политика предполагат съществени публични и публично насърчени частни инвестиции. Те трябва да бъдат ясно формулирани във финансовата част на програмата, а ако се предвижда теглене на инвестиционен дълг, това трябва да бъде ясно комуникирано с обществото и е предмет на отделен и важен политически дебат.

⚡ Енергетика

Разделът по-скоро събира натрупани през годините проекти, отколкото предлага ясна стратегия. Това е риск от проектно натрупване вместо реално управление на енергийния баланс и конкурентоспособността на сектора.

Най-силната идея е анализът за евентуално листване на държавни енергийни дружества на борсата до януари 2027 г. Това е посока, предлагана от нас от години, която може да промени модела на управление чрез пазарна оценка, прозрачност и независимост на решенията; досега не е залягала в програма на нито едно правителство.

Положително е и намерението за мълчаливо съгласие и намаляване на разрешителните режими. Реални инструменти за по-добра бизнес среда, но без конкретен списък, срокове и измерими резултати остават политически пожелания. Именно тук трябва да се измерва реформаторската воля, а през първите 100 дни не се вижда достатъчно убедително движение.

Липсват ясни ангажименти в климатичната политика и позиция в европейския дебат за ревизиране на Директивата за Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Едно изречение обща формулировка не дава никаква яснота за приоритетите и ангажиментите в тази сфера.

25/08/2026

Катя Панева: Политическа оценка на раздел „Здравеопазване“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Здравната програма поставя правилни цели като повече профилактика, намаляване на доплащането, равен достъп, контрол на ресурса и преодоляване на кадровите и регионалните дисбаланси. Подкрепяме и конкретни предложения като плащане според качество и резултат, мобилни медицински услуги, по-голяма роля на здравните специалисти в извънболничната помощ и кадрово планиране по региони.

🔄 Стари мерки, които са представени като нови

Редица „бъдещи реформи“ вече са нормативно уредени или финансирани. Заплащането на антибиотици за деца до 7 г. вече е факт от юли 2025 г. Достъпът в отдалечени места също не тръгва от нулата. В момента съществува механизъм за допълнително заплащане на лекари там, а вече е приета и стратегия за балансирано разпределение на медицинска помощ до 2027 г., която трябва да стане реален финансов стимул.

Профилактичните прегледи са уредени от 2016 г. Проблем са обхватът и резултатът, не липсата на самите прегледи. Аналогично вече действат програмата срещу антимикробна резистентност, стратегията за гериатрична грижа и стратегията за психично здраве.

🫀 Донорство и трансплантации

Съществува национална програма за донорство 2024–2028 г., но самото ѝ наличие не е достатъчно. Нужна е структурна промяна като по-силна институционална отговорност, ефективна координация, работещи донорски комисии, прозрачна отчетност и устойчиво финансиране. Формулировката „актуализиране на политиката“ не отговаря на реалната нужда от системно решение.

🏥 Продължаващи инвестиции

HEMS, Националната детска болница, спешните отделения, електронното здравеопазване и Здравната карта са вече започнати политики. Необходимо е продължаването им, но това не е само по себе си реформа.

⚠️ Липсва конкретика при тежките решения

Там, където са нужни трудни решения, програмата остава неясна: намаляване на доплащането без посочени размери и групи; плащане за качество без показатели; повече средства за профилактика без определен дял от бюджета; оптимизация на болничната мрежа без критерии. Липсва и финансова оценка на голяма част от мерките.

⚖️ Несъответствие с действията на Министерството

Реорганизацията на Спешна помощ и дигиталният контрол върху ТЕЛК са заложени в програмата – подкрепяме дигитализацията, но автоматизираната оценка не може да замества медицинската експертиза без ясни гаранции. Предложената централизация на РЗИ обаче не присъства в програмата. Има съществено разминаване, тъй като тези структури носят регионалната отговорност за епидемиология и здравен контрол, а подобна промяна изисква анализ, доказващ че няма да отслаби капацитета по места.

📌 Оценка

Програмата съдържа правилни приоритети, но част от заявеното вече е нормативно уредено или финансирано. Задачата е да се покаже как ще бъде надградено, не да бъде обещавано отново.

Фокусът трябва да е върху нерешените проблеми: реално намаляване на доплащането, справедливо заплащане на медицинския труд, финансиране според резултат, кадрово планиране по региони, достъп в отдалечените райони и работеща система за трансплантации. Нужна е и последователност с действията на Министерството.

Регионалният достъп не може да е приоритет, докато паралелно се предлага недоказана централизация на РЗИ.

25/08/2026

Калоян Иванов: Политическа оценка на раздел “Спорт“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Подкрепяме посоката към прозрачност, дигитализация и модернизация в спорта, но много политики остават на ниво добри намерения. Без ясни механизми, измерими цели и междинни резултати.

⏰Срокове и отчетност
Голяма част от мерките имат прекалено дълги срокове (до 2029 г.) без междинни етапи. Нужни са конкретни цели за 2027–2028 г., отговорни институции и публична отчетност, иначе сроковете остават пожелателни.

💶Финансиране на спорта
Основният нерешен въпрос е моделът на финансиране. Обещаните прозрачни критерии не са представени. Досегашният подход, базиран предимно на постигнати международни резултати, поставя в неравностойно положение спортове и отборни дисциплини, за които медалите са обективно недостижими без изградена система за развитие.

Финансирането трябва да отчита и броя спортуващи деца, клубната устойчивост, треньорските кадри, обхвата и потенциала за бъдещи постижения, а не само актуалните успехи. Дигитализацията на Спортния тотализатор изисква дебат за зависимостта на спорта от хазартни приходи. Нужен е по-устойчив модел, без да намалява средствата за федерации и клубове. Само по-голям бюджет без промяна в разпределението няма да реши проблема.

📃Законодателни промени и федерации
Предвидените промени в лицензирането на федерациите и режима за клубовете не са достатъчно конкретизирани. Остава неясно дали ще бъде адресиран проблемът с мандатността в управлението и с конкуриращите се федерации за един и същи спорт.

📌Нова национална стратегия
Не е ясно каква промяна в политиката ще произведе новата стратегия, нито как ще бъде
изработена. Настояваме за широко обществено и експертно обсъждане с федерации, клубове, треньори и общини преди приемането ѝ.

🏅Подкрепа за спортистите
Признанието за олимпийски медалисти е заслужено, но не бива да е единствен критерий.
Трябва да се отчитат и постижения от световни и европейски първенства, за да не се дискриминират спортове извън олимпийския календар.

🏟️Спортна инфраструктура
Многофункционалните зали не бива да изместват ежедневната тренировъчна база. Опитът показва, че големите съоръжения не увеличават непременно броя на спортуващите, а често обслужват предимно събития. Приоритет трябва да имат тренировъчни зали, терени, басейни и училищни бази за ежедневна употреба.

📍Приоритетни обекти
Изборът на конкретни обекти (Витоша, „Юрий Гагарин“, „Проф. Димитър Шойлев“, “Червено знаме“, „Септември“, „Академик“, „Българска армия“, стадион „Варна“) няма ясни публични критерии. Стадион „Варна“ е показателен пример. Сроковете са противоречиви (2027 г. публично заявена цел срещу 2029 г. в програмата) изискват обяснение. Нужна е методика за определяне на национални приоритети.

💡Цифрова карта на инфраструктурата
Идеята за единен регистър на спортните обекти е полезна, но изисква изясняване какво се смята за „обект“, кой го поддържа, как участват федерациите и общините, и дали данните ще бъдат публични.

💻Дигитализация и административна тежест
Подкрепяме онлайн кандидатстването и отчитането чрез ИСУН, стига да стане при ясни
правила, обучение и равен достъп за всички клубове, а не просто прехвърляне на хартиената бюрокрация в електронна форма.

📌Оценката
Програмата съдържа положителни намерения, но им липсват конкретни механизми, критерии и срокове. Най-важна остава реформата на финансирането. Основният дефицит е липсата на ясен акцент върху детския и младежки спорт - спортът не може да се развива устойчиво, ако държавата финансира предимно вече постигнат успех, вместо системите, които създават бъдещи успехи.

Подкрепяме мерките, но настояваме за ясни правила, прозрачни критерии, реалистични срокове и публична отчетност.

Kaloyan Ivanov: Политическа оценка на раздел “Спорт“ от правителствената програма на кабинета “Радев”

Подкрепяме посоката към прозрачност, дигитализация и модернизация в спорта, но много политики остават на ниво добри намерения. Без ясни механизми, измерими цели и междинни резултати.

⏰Срокове и отчетност
Голяма част от мерките имат прекалено дълги срокове (до 2029 г.) без междинни етапи. Нужни са конкретни цели за 2027–2028 г., отговорни институции и публична отчетност, иначе сроковете остават пожелателни.

💶Финансиране на спорта
Основният нерешен въпрос е моделът на финансиране. Обещаните прозрачни критерии не са представени. Досегашният подход, базиран предимно на постигнати международни резултати, поставя в неравностойно положение спортове и отборни дисциплини, за които медалите са обективно недостижими без изградена система за развитие.

Финансирането трябва да отчита и броя спортуващи деца, клубната устойчивост, треньорските кадри, обхвата и потенциала за бъдещи постижения, а не само актуалните успехи. Дигитализацията на Спортния тотализатор изисква дебат за зависимостта на спорта от хазартни приходи. Нужен е по-устойчив модел, без да намалява средствата за федерации и клубове. Само по-голям бюджет без промяна в разпределението няма да реши проблема.

📃Законодателни промени и федерации
Предвидените промени в лицензирането на федерациите и режима за клубовете не са достатъчно конкретизирани. Остава неясно дали ще бъде адресиран проблемът с мандатността в управлението и с конкуриращите се федерации за един и същи спорт.

📌Нова национална стратегия
Не е ясно каква промяна в политиката ще произведе новата стратегия, нито как ще бъде
изработена. Настояваме за широко обществено и експертно обсъждане с федерации, клубове, треньори и общини преди приемането ѝ.

🏅Подкрепа за спортистите
Признанието за олимпийски медалисти е заслужено, но не бива да е единствен критерий.
Трябва да се отчитат и постижения от световни и европейски първенства, за да не се дискриминират спортове извън олимпийския календар.

🏟️Спортна инфраструктура
Многофункционалните зали не бива да изместват ежедневната тренировъчна база. Опитът показва, че големите съоръжения не увеличават непременно броя на спортуващите, а често обслужват предимно събития. Приоритет трябва да имат тренировъчни зали, терени, басейни и училищни бази за ежедневна употреба.

📍Приоритетни обекти
Изборът на конкретни обекти (Витоша, „Юрий Гагарин“, „Проф. Димитър Шойлев“, “Червено знаме“, „Септември“, „Академик“, „Българска армия“, стадион „Варна“) няма ясни публични критерии. Стадион „Варна“ е показателен пример. Сроковете са противоречиви (2027 г. публично заявена цел срещу 2029 г. в програмата) изискват обяснение. Нужна е методика за определяне на национални приоритети.

💡Цифрова карта на инфраструктурата
Идеята за единен регистър на спортните обекти е полезна, но изисква изясняване какво се смята за „обект“, кой го поддържа, как участват федерациите и общините, и дали данните ще бъдат публични.

💻Дигитализация и административна тежест
Подкрепяме онлайн кандидатстването и отчитането чрез ИСУН, стига да стане при ясни
правила, обучение и равен достъп за всички клубове, а не просто прехвърляне на хартиената бюрокрация в електронна форма.

📌Оценката
Програмата съдържа положителни намерения, но им липсват конкретни механизми, критерии и срокове. Най-важна остава реформата на финансирането. Основният дефицит е липсата на ясен акцент върху детския и младежки спорт - спортът не може да се развива устойчиво, ако държавата финансира предимно вече постигнат успех, вместо системите, които създават бъдещи успехи.

Подкрепяме мерките, но настояваме за ясни правила, прозрачни критерии, реалистични срокове и публична отчетност.